Пирдоп
Област: София
Население: 6611 души (15 март 2024 г.) 73,3 души/km²
Площ: 90,148 km²
Надморска височина: 696 m
Пощ. код: 2070
Тел. код: (9)07181
МПС код: СО
ЕКАТТЕ: 56407
Описание
География
Пирдоп се намира на 70 km източно от София и на 52 km западно от Карлово по Подбалканския път . Разположен е на 696 m надморска височина в средната част на Златишко-Пирдопската котловина . Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се пресича от Пирдопската река , приток на Тополница . В землището на Пирдоп, което има площ 90,148 km², влизат значителни гористи територии от Златишко-Тетевенската планина на север и Същинска Средна гора на юг.
Пирдоп е изходен пункт за туристически походи към хижите „Паскал“, „ Момина поляна “, „Артьовица“, „Мали извор“.
История
В района на Пирдоп са открити следи от обитаване през неолита и тракийската епоха, както и останки от значително късноантично и ранносредновековно селище. На 5 km североизточно от днешния град се е намирал манастирът „Свети Илия“, част от който са запазените и днес развалини на Еленската базилика . Манастирът е значителен книжовен център и функционира до края на XVII век. В него вероятно е съставен Пирдопският апостол , един от важните паметници на среднобългарската литература, датиран към XII век.
Пирдоп се споменава в османски документ от 1430 година под името Пуротобабинче . Други наименования, използвани през следващите столетия са Пирдебоп и Протопопинци . В края на XVII век в града има килийно училище , негови жители участват в Чипровското въстание , а местният даскал Георги съставя през 1698 година Протопопинския и Тихомировия дамаскин .
През XVII – XVIII век Пирдоп се превръща в голям център на животновъдството и обработката на вълна със стотици гайтанджийски , абаджийски и килимарски работилници. През 1841 година жителите на града са освободени от ангария . През 1840 година е открито взаимно училище, което от 1853 година е класно, а през 1863 година – и девическо училище. През 1869 година е основано Народно читалище „Напредък – 1869“ .
През 1869 година в града е създаден комитет на Вътрешната революционна организация . Жители на Пирдоп участват в Сръбско-турската война , Ботевата чета и Българското опълчение . Градът е освободен на 21 декември 1877 година от Двадесет и първи донски полк.
Скоро след Освобождението градът запада – лишени от пазарите на Османската империя и подложени на конкуренцията на по-ефективното промишлено производство местните занаяти замират. През март 1923 г. в селището става голямо наводнение след като реката приижда и залива околността.
След Деветоюнския преврат от 1923 година някои от селата около Пирдоп се включват в т.нар. Юнско въстание .
През 1933 Пирдоп получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища .
Известни личности
Александър Антонов (1881 – 1907), социалист, революционер, деец на ВМОРО Алипий Влайков (1856 - 1934), български учител, писател и дарител, по-голям брат на Тодор Влайков Димитър Савов - опълченец, депутат в Учредителното събрание в Търново, първи кмет на Пирдоп Симеон Савов – адвокат и известен пирдопски общественик, главен инициатор за построяването на училището и читалището Саво Савов (1910 - 1944) - български акварелист, график, приложник и учител по рисуване и трудово обучение.
Александър Олимпиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев Веселин Андреев (1918 – 1991), поет Тодор Влайков (1865 – 1943), писател Филип Григоров , деец на ВМОРО Манол Иванов (1867 – 1906), филолог Иван Искров (р. 1967), икономист и политик Петко Койчев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков Цветан Кристанов (1898 – 1972), интербригадист и академик на БАН Тодор Митов (1836 – 1891), свещеник, общественик и просветен деец Стефан Паприков (1858 – 1920), офицер и дипломат Михаил Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков Никола Пушкаров (1874 – 1943), почвовед, войвода на ВМОРО Стоян Пушкаров (1866 – 1925), военен деец, генерал-майор Димитрина Савова (1926 – 2011), актриса Дончо Станчев (1874 – 1921), учител , литератор , читалищен деец, социалист и участник в Първата световна и Балканските войни.
Христина Морфова (1889 – 1936), певица