Правец

Област: София

Население: 4186 души (15 март 2024 г.) 90,9 души/km²

Площ: 46,073 km²

Надморска височина: 440 m

Пощ. код: 2161

Тел. код: 07133

МПС код: СО

ЕКАТТЕ: 58030

Описание

География

Град Правец се намира в малката котловина, през която преминава граница, отделяща физикогеографската подобласт на Стара планина от тази на Предбалкана. На север котловината е ограничена от Лакавишкия рид („Бърдо“) и Остромския рид от Предбалкана, а от юг я ограждат живописните гористи склонове на рида Било планина (в. Маняков камик, 1439 м.) – издънка на Централната старопланинска верига. Източна граница на котловината е седловината Правешки връх, а в западна посока рътът Гребена от Било планина и възвишението Мъртви маж при с. Разлив я отделят от Ботевградското поле.

Основният водосбор на котловината се осъществява в река Лакавица, ляв приток на р. Малък Искър, в която се вливат множеството по-малки реки и потоци, водещи началото си от Било планина – Витомерица, Градешница, Правешка (Стара) река, Драгневска, Скърнавска, Калница (последните две подхранват и язовир „Правец“) и др.

Градът попада в зоната на умереноконтиненталния климат с годишен сбор от валежи 746 мм, който е по-висок от средните за страната. Валежите са сравнително добре балансирани през годината – зимните са 113 мм, пролетните – 215 мм, летните – 256 мм, и есенните – 162 мм. Средногодишната температура е 10,8 °C. Температурата на най-студения месец – януари е със средна стойност 1,4 °C, а най-топлият месец – юли, е със средна величина 21,6 °C. Ясното време и слънчевото греене в котловината се измерва на 2160 часа в годината. Значителен е броят на слънчевите дни в късна есен и през зимата. Дните с мъгла са малко – едва от 7 до 10-годишно, което нарежда Правец на едно от първите места в България по този показател.

В геогафично отношение районът се намира върху ядката на Бенковския антиклинорий, обхващащ зоната от връх Ком до поречието на Ропотамо. Почвите и тревите в Правешката котловина са твърде плитки, а под тях се намира здравата скална основа на гранодиоритите – добър градивен и декоративен материал. В пролома на р. Витомерица се срещат гнайси, шисти и най-вече пясъчници, също така и варовици. В североизточната част на котловината се срещат шисти, филити, скали със слюдест отблясък при разломяване и с кварцови примеси, а също така и мрамори. Възвишенията на Предбалкана, както и средновисоките части на Било планина са покрити със светлосиви горски почви. Делувиално-ливадните почви на юг от Правешкия рид са образувани в резултат от силната ерозионна дейност в миналото. По състав те са силно песъчливи или песъчливо-глинести и притежават естествен хумус от едва 1 до 1,1%. На север от Било планина почвата е светлосива и е със силно кисела реакция. Глинестата ѝ структура я прави трудно водопропусклива, в резултат на което при обилни валежи се преовлажнява бавно.

Известни личности

к.и.н. Сн. Николова

Тодор Живков (1911 – 1998), български политик от БКП и държавник. Поп Марко Тодоров , възрожденски просветител и участник в националноосвободителното движение. Цветко Вълков , участник в националноосвободителното движение, диарбекирски заточеник. Вълко Цолов , участник в националноосвободителното движение, диарбекирски заточеник. Иван Пеев - Маруша , участник в националноосвободителното движение, четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа . Васил Стаменов Вълков , участник в националноосвободителното движение, опълченец. Васил Маринов Тинчев , комунист-интербригадист в Испанската гражданска война.

Празници и събития

Последна събота на януари – зимен спортно-туристически празник в местността Камичето над града. Тодоровден – храмов празник на Правешкия манастир. Традиционен събор („сбор“) на града. 3 март – национален празник – Освобождение на България. Тържествено издигане на националното знаме на площада. Туристически поход до Руския паметник в Лакавишкия рид (Бърдо) и поднасяне на венци на признателност към загиналите за освобождението на България. 2 май – храмов празник на църквата „Св. Атанасий Велики“. Спасовден – традиционен водосвет и курбан край вековния дъб в местността Драганското. Св. Троица – традиционна тържествена служба и курбан в Правешкия манастир. 20 юли – Илинден. Традиционен водосвет и курбан на тракийската могила „Св. Илия“. 6 септември – Ден на Съединението на България. Традиционен спортно-туристически събор в местността Моновец над града. 7 септември – отбелязване на годишнината от рождението на Тодор Живков . Септември – Моцартови музикални празници. 16 октомври – Ден на Правец. Годишнина от обявяването на Правец за град. 10 – 11 ноември (22 – 23 н.с.) – освобождение на Правец от османско владичество. 31 декември – 1 януари – традиционен среднощен новогодишен крос. Тържествено посрещане на Новата година на площада. Заря.