Своге
Област: София
Население: 7525 души (15 март 2024 г.) 343 души/km²
Площ: 21,932 km²
Надморска височина: 679 m
Пощ. код: 2260
Тел. код: 0726
МПС код: СО
ЕКАТТЕ: 65869
Описание
География
Градът е разположен в Искърското дефиле при устието на Искрецка река (Искрец). Намира се на 28 km от Годеч , на 42 km от столицата София, на 72 km от Враца , на 73 km от Монтана и на 159 km от Видин . На това място се събират границите на три планини: Мала планина , Голема планина и Понор .
История
Историята на град Своге може да се потърси още от Античността , и по-точно от тракийско време, и трябва да се свърже с тракийското племе трибали , тъй като на мястото на днешния квартал Старо село се предполага, че се е намирало тракийско селище и некропол , но само провеждането на систематични археологически разкопки може да потвърди това. Данните от находки, които преди всичко са следствие от иманярска дейност, показват до известна степен твърденията за съществуването на тракийско селище в района и то не едно, а няколко, както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят, най-вече от монетните находки. В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър , която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления трябва да споменем това до село Заселе , чието име се е запазило до наше време – Метериза , и трите тракийски могили , които са разрушени.
В района на общината се смята, че е станала битката между трибалите и Филип , бащата на Александър Македонски , в която той едва се спасява, и впоследствие от това до известна степен става инвалид. Макар и да се подценява, районът е играл известна роля в търговските връзки между северните части на днешна България и егейското крайбрежие. От времето на ранна Византия се запазени останки на десетина крепости, свързани с голямата строителна дейност на император Юстиниан Велики , за укрепване на Балканския п-в , срещу нашествията на славяни , прабългари , готи , авари . От времето на Първото и Второто българско царство също са запазени останки от укрепителни съоръжения, в град Своге – на връх Грохотен , в чието подножие се намира градът. Интересна е и една легенда за наименованието на местност, наречена Латинците , идваща от това, че по времето на един от кръстоносните походи, преминали през нашите земи, там са останали да живеят латинци, които се оженили за местни девойки. Запазена е и една средновековна църква – „Св. Петка“, датираща от 14 век , и една от 17 век , намираща се в местността Кирик до град Своге. В общината се намират и известните манастири – Седемте престола и Искрецкия манастир, като за първия се предполага, че е построен през 11 век , а другият – през 18 век . По времето на османската власт населението в района се увеличило, тъй като то търсело сигурността на Балкана.
Развитието на района идва след построяването на жп линията, преминаваща през Искърското дефиле. Така възникнали и повечето сегашни селища по поречието на р. Искър. По време на Втората световна война , след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., в Своге е евакуирана Държавната консерватория .
С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Своге е обявен за град .
Името на града най-вероятно произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка , а оттам свод , своде и сегашното Своге. По-романтична легенда за името на града е, че то произлиза от словосъчетанието 'с Бог е', и оттам Своге. Друга теория за произхода е от диалектната дума „свояк“ (мн. ч. „свояци“) – „цилиндрична многоножка (стоножка)“ – както я отбелязва К. Иречек (1974, с. 94, бел. 68) в своите „Пътувания по България“).
Празници и събития
Празникът на града е на Петровден. Всяка предпоследна събота и неделя на месец август се провежда туристически събор на връх Грохотен.
Всяка втора събота срещу неделя на август се провежда събор на връх Церецел.
От 2006-та, на всеки две години Община Своге съвместно със Съюза на българските писатели връчва литературната награда „Александър Вутимски“ на името на родения в гр. Своге поет.
От 2016-та, всяка година в началото на лятото в града се провеждат „Празници на хляба“.