Бюст-паметник на Христо Максимов - София

Христо Димитров Максимов, известен с псевдонима Мирчо, е български публицист, учител и писател. Роден е в Самоков на 13 февруари 1867 година. Баща му Димитър Максимов е бил гайтанджия, а майка му се казвала Мариола. Брат му Стилиян Максимов е достигнал чин подполковник. След завършване на трикласното училище в родния си град, благодарение на препоръката на преподавателите, баща му го изпраща в Кюстендилската гимназия. Там завършва пети клас, но поради преместването на учебното заведение в Лом и заболяването на баща си, образованието му е поставено под заплаха. Сродник поема неговото издръжание, за да може да учи в Лом, но само една година преди дипломирането този благодетел фалира и Христо е принуден да спре. Навършил вече 18 години, той притежава солидно за времето си образование. През 1884 година е назначен за учител в Самоков, където прекарва пет години. Активно се занимава с самообразование, отделяйки цялото си свободно време на руска литература. Първите си стихотворения публикува във вестник "Напред" под името Мирчо. След това две години преподава в Станимака (днешен Асеновград), където издава и стихосбирката си "Нова гусла". Премества се в Пловдив и за кратко работи в издателството на списание "Дума", където публикува първите си разкази от народния живот и ранни педагогически статии. Заедно с другари и бивши сътрудници основава списание "Целина", което е орган на създаденото от него дружество "Селски приятел". През 1893 година започва издаването на списание "Учител", като сам се грижи за привличането на широка кръга от сътрудници сред народните учители. То се превръща в основна трибуна за прогресивното учителство, насочена към подобряване на педагогическата и обществена дейност. От 1892 година преподава български език във френски колеж в Пловдив. През 1895 година Максимов започва да издава вестник "Учителска дружба" два пъти седмично, но скоро се отказва поради тежко заболяване. Спира и списание "Целина". Жена му Добра умира, оставяйки го само с малкия син Митко. През лятото на 1899 година излиза първата книжка на "Сборник на педагогическото общество" (обновения "Учител") със заглавие "Икономическа оценка на народното образование". В първите два броя е публикуван един от най-добрите му разкази – "Клетвата на Мълчанова". През 1899 година се премества в София. Там планира издаването на ежегоден училищен алманах. След няколкомесечна усилена работа и с подкрепата на известни педагози, през 1900 година излиза първият том – обемен и хубаво подвързан. Съдържа огромен обем материали и данни за съвременното образование, както и важни документи от историята на българското училище още от Възраждането. Цялата преса приема книгата с възторг. За времето си алманахът е единствен и незаменим справочник за всеки учител и за всички, интересуващи се от училищното дело. Този том се превръща в безценна съкровищница на славното начало на родното образование. Въпреки големите дългове, които натрупва за неговото издаване и които не може да изплати, Максимов подготвя втори брой, но така и не го публикува. През 1901 година отново започва издаването на списание "Просвета". До края на живота си успява да публикува седем книжки. Същата година е избран за училищен настоятел. Подхожда с голяма отдаденост към тази длъжност: посещава училища, присъства на уроци, наблюдава изпити, набавя учебни пособия, всичко това в условия на влошено здраве. По време на прием на чинове в студено помещение през един мъглив и замръзнал ден, престоява с часове и туберкулозата го приковава на легло. Въпреки тежкото си състояние, продължава да пише статии за "Учител" и "Просвета". Умира в София на 13 април 1902 година.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви