Паметник на Владимир Димитров – Майстора - София

Пред Художествената галерия в Кюстендил, носеща името на Владимир Димитров – Майстора, както и пред Съюза на българските художници в столицата, стоят еднакви паметници на художника, изработени от Величко Миленков. Роден през 1882 г. във флорошкото село, той от 1903 до 1910 г. следва в Софийското рисувално училище, но не го завършва. Между 1911 и 1918 г. преподава краснопис в гимназията в Свищов, където се запознава с поета Николай Лилиев. Участвал е в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, като множество негови рисунки свидетелстват за преживяванията му на фронта. След военните години неговото изкуство, както и това на много негови съвременници, поема по нов път, изпълнен с предизвикателства за духа. Макар критиците да свързват творбите му с модернистични влияния от Европа, самият Майстора е отстоявал натурализма като най-сигурен път към съвършена форма и дълбочина на чувството. В началото на 20-те години излага творби заедно с братовчед си Никола Георгиев, а после и на Юбилейната академична изложба през 1921 г. През 1922 г. е уредена и негова самостоятелна изложба в Царския манеж. Творбите му предизвикват оживени спорове между традиционалисти и привърженици на новото в изкуството. След войните той създава картини с уникален колорит и рисунък – предимно дръзки пейзажи в маслени бои и акварел, често съставени само от два-три цвята, пропити с душевен екстаз. В периода 1919–1921 г. рисува шест автопортрета. Цикълът с цигански образи, излъчващи сила и енергия, е сред най-добрите му постижения. Около 1920 г. започва и Жетварския цикъл, доминиран от виолетови и огнени тонове, които създават усещане за пламъци и жега. Почива в София на 29 септември 1960 г.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви