Паметник на Проф. Емануил Иванов - София

Пред Факултета по математика и информатика на Софийския университет стои паметникът на проф. Емануил Иванов. Въпреки че по негово време факултетът не се е намирал тук, а самата сграда не е съществувала, неговото дело днес продължава да живее на това място. С достойн вид професорът сякаш наблюдава и подкрепя новите поколения учени, които следват по стъпките на науката. Скулпторът Ваньо Колев е създал фигурата, издигната върху нисък постамент от гранит. Професорът е изобразен в по-голям мащаб, седнал в антично кресло, със замислен и спокоен образ и проницателен поглед. Както науката и културата са били негови цели в живота, така е и увековечен — с книга, притисната до сърцето. Проф. Емануил Иванов е известен български математик и един от пионерите на висшето образование у нас. Роден е в Свищов на 30 януари 1858 г. в заможно търговско семейство, свързано с Алеко Константинов. Завършва средно образование в родния си град, работи известно време в търговията, после става стажант-инженер в пътно строителство, но истинското му призвание все още не се е разкрило. След Освобождението заминава за Мюнхен, където през 1883 г. завършва Политехника със специалност физика и математика. Същата година започва работа като учител в гимназията в Лом, където бързо се отличава с усърдие и педагогически дарби. Остава там до 1885 г., когато е прехвърлен в София, в Министерството на народното просвещение. През следващите години се занимава с административна и обществена дейност, но любовта му към преподаването не го изоставя. Убеден е, че страната има остра нужда от добре подготвени учители, които по онова време са рядкост. Така Емануил Иванов става активен поддръжник на идеята за създаване на учителска школа. Той участва в комисията на министерството, която изготвя „Временни правила за уреждането на Висш педагогически курс в София“, по-късно прераснал в първото Висше училище в България, днешен Софийски университет. От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Научната му работа включва трудове в областта на теорията на числата и методиката на математиката. Особено значими са изследванията му върху т.нар. раниони — хиперкомплексни числа с четири единици. След пенсионирането си през 1923 г. проф. Иванов се премества в Кюстендил, където умира на 24 юли 1925 г. Днес Природо-математическата гимназия в града носи неговото име. Паметникът е открит на 12.05.2008 г., по повод 150-годишнината от рождението на професора, по инициатива на акад. Борислав Боянов.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви