Паметник на генерал-майор проф. Иван Иванов - София

Пред Военномедицинска академия в столицата София е издигнат паметник на генерал-майор проф. Иван Иванов. Роден в село Садина, Търговищко на 19 май 1893 година, той произхожда от семейство на учител. Членува в БРСДП (т.с.) още от 1913 година. След завършване на гимназия, известно време работи като учител и участва в партийната организация в Попово, а през 1919 г. създава местна организация в родното си село. Заминава за Грац, за да следва медицина. Участва в Септемврийското въстание през 1923 година като командир на Садинския въстанически отряд. След разгрома емигрира последователно в Румъния, Унгария, Югославия и Австрия (1923-1925). От 1925 г. е секретар на партийната организация на българските студенти. Осъден е задочно и се установява в СССР, където остава до 1941 година. През 1926 г. завършва медицина в Москва. От 1926 до 1927 г. е асистент в Института по трудова хигиена и професионални болести, а после до 1928 г. е научен сътрудник в неговата физиологична лаборатория. От 1929 г. служи като военен лекар в Червената армия. През 1931 г. е началник на летателен сектор и помощник-началник на Военносанитарния институт, като по това време завършва и школа за летци. Специализира във Военномедицинската академия в Ленинград, а от 1933 до 1937 г. ръководи токсикологична лаборатория в Москва. По време на Втората световна война е назначен в мотострелкова бригада с особено назначение на НКВД. През 1941 г. се завръща нелегално в България с първата група подводничари, начело с Цвятко Радойнов. Участва в комунистическото движение като член на окръжното ръководство на БРП (к) в Шумен. От 1942 г. е партизанин в отряд „Август Попов“. Началник-щаб е на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия и едновременно с това е лекар на зоната. След 9 септември 1944 г. служи в медицинските служби на Министерството на народната отбрана (1945-1952). От 1945 до 1948 г. завежда противоепидемичното отделение на Военномедицинския отдел на МНО. После е началник на катедра 224 във ВМИ Пловдив. В периода 1948-1952 г. е директор на Института по трудова хигиена и професионални болести. От 1950 до 1954 г. е началник на Медицинската служба на Българската народна армия с военно звание генерал-майор. Професор е в Медицинския университет в Пловдив от 1952 г. и едновременно с това е началник на катедра 22 в същия университет. От 1955 до 1961 г. завежда секция в Института по клинична и обществена медицина при БАН. С указ № 2114 от 28 декември 1970 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на званията „Народен лекар“ (1968) и „Герой на Народна република България“ (1978). Награден е с ордените „Георги Димитров“ (1963, 1973, 1979), „Народна република България“ – I ст. (1969), съветския орден „Червена звезда“ и други. Почетен гражданин е на Шумен и Русе. Почива на 1 август 1980 г. в София.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви