Храм "Св. Седмочисленици" – София

През 1528 година по нареждане на султан Сюлейман Великолепни, Синан издига джамия върху земя, принадлежаща на метох на Рилския манастир. През 1901 г. при разкопки са намерени останки от християнски храм от V-VI век и дори по-древно светилище, посветено на Асклепий. Джамията носи името на великия везир Соколлу Мехмед паша – Коджа дервиш Мехмед паша. Счита се, че неин архитект е самият Синан, известен със Сюлейман джамия в Константинопол. Поради тъмния гранит на минарето, храмът става популярен като Черната джамия. След земетресение през XIX век, при което минарето рухва, сградата е изоставена. След Освобождението през 1878 година, тя служи първо като военен склад, а после като затвор. В периода 1901-1903 г. е преустроена в църква, осветена на 27 юли 1903. Българската православна църква определя този ден за празник на Успението на Свети Климент Охридски и на Светите Седмочисленици – Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Той е и храмов празник. При преустройството са свалени минарето от черен гранит и медресето, което се е намирало там, където днес е градинката. Добавени са ъглови куполи, камбанария и нартекс. Архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов са автори на проекта. Иконостасът е работа на дебърски майстори от рода Филипови. В двора на църквата, до съпругата си, е погребан Петко Каравелов – водач на Либералната и по-късно на Демократичната партия. Той е брат на Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Яворов. Гробът им се намира зад църквата.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви