Римска вила "Рустика" - Конаре

През 2017 година археолози проведоха разкопки на римска вила рустика в близост до село Конаре, община Гурково. В момента целият обект е временно защитен с геотекстил и изчаква финансиране за по-нататъшни проучвания. Само една неголяма част от комплекса е разкрита, но вече намерените останки сочат, че това е било заможно имение. Вили от този тип обикновено са служели като провинциални резиденции на заможни аристократи, център на техните земи и ферми. Сред откритите елементи са басейн, парна баня с подово отопление, съблекалня и система за отопление с топъл въздух от външни огнища – неща, които не са били обичайни за всеки дом. Според разкази на местни жители, в миналото в местността Дюлевец, където се намира вилата, е открита мраморна плоча с изображение на тракийския конник, както и мраморна статуя на богиня, но тези находки са изгубени безследно. Най-близкият археологически обект е ранновизантийската крепост Асара край Николаево, построена за охрана на прохода Хаинбоаз, но тя няма пряка връзка с новооткритата вила. Според археолога Мария Камишева от Регионалния исторически музей в Стара Загора, тази огромна за времето си вила рустика вероятно е използвана от римски аристократ между II век и средата на IV век. Проучената площ досега е само около 100 квадратни метра. Обектът се намира на няколко километра от бивш римски път, минаващ през Тракия и Стара планина в района на днешния Хаинбоаз. Местността не е била отбелязана на археологическата карта. Археолозите са разбрали за могъщите зидове, запазени на височина до 1,6 метра, след сигнал за иманярски нападения. При първите сондажи, направени от Община Гурково, е разкрита част от стената на басейн с площ около 16 квадратни метра. Под него са открити керамични тръби на хипокауста – система за парно отопление. Стените са запазили оригиналната хидроизолация от специален хоросан. Разкрити са помещения, използвани като аподитериум (съблекалня) и калидариум (парилня). Подът на по-голямата стая е бил покрит с тухли, които по-късно са били отнесени. Впечатляват мраморните прагове с дебелина около 10 сантиметра, през които са преминавали обитателите. При почистване на парилнята са намерени фрагменти от стенопис с растителни орнаменти, украсявали вероятно цокъла. Рисунката е изпълнена с червена боя върху бял фон и към момента няма известен аналог. Водата е доставена от външен източник, вероятно разположен на известно разстояние от вилата. За нагряването ѝ и на помещенията са служели поне две покрити огнища. Открити са три монети: две бронзови в басейна от времето на император Константин II (Флавий Клавдий Константин Младши, 317-327 г.) и едно турско акче до съблекалнята. На гърба на римската монета е изобразен бог Юпитер.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви