Алваново
Област: Търговище
История
За село Алваново почти единствен източник, особено за по-ранните години от османското владичество, представляват османските архивни документи. В турския регистър за овцевъди през 1573 г. е записано село Алваноглу („Алван“ – вероятно собствено име, „оглу“ – син) принадлежащо към Шуменската кааза, в свидетелството е споменат някой си Йомер Шахин с 50 овце, Хюсеин Мехмед с 25 овце.
В списъка за селата на Шуменската кааза се намирало между селата Хасъ (сега село Добри Войников ) и Карлъ (сега село Кралево ).
Писмени данни за селото има и през 1676 година.
През 1872 г. Феликс Каниц (т. III) за Дунавска България и Балканите е записал:
Ние се завърнахме при караула гдето беше останал драгоманина ми. Стражарите ни разказаха, че тук черказите – разбойници на разбойника Аба, които сме срещнали в гората от няколко седмици върлували в околността. При беклемето се съединяват реката Къркъ Гиджиг су и река Врана. След като прекосихме реката, следваше българо-турското село Алванкьой, обкръжено от овощни дървета. След него иде село Пухлар (Бухлар), седалище на всяващи срах и ужас сега черкези -разбойници. Аз слязох пред дворището на Мутар, близо до джамията, чието изплетено от върбови пръчки минаре приличаше на гълъбарник. Конака на бея не се различаваше по нищо от тия на другите покрити с гниеща слама колиби. Бея ме посрещна в дълго тясно сукнено палто. Той носеше в пояса си един пистолет, патрони в красиви сребърни патрондаши на гърдите, къс боен нож на бедрото и кожен калпак. Той ме покани любезно в своята стая, която беше необикновено уютна с килими, възглавници по софите. Подаде ми полуизгорели папироси, а жените му донесоха мляко в сребърна паница. Тук пренощувах.
Като свидетелство, което говори за това минало е названието на местността „Черкезкото“, която някога е била в землището на с. Буховци . Алвановските стопани изкупуват нивите от черкезите, които избягват от нашия край след освобождението на България .
По-подробно за село Алван, което е принадлежало към кааза Джумая и Атик (духовно и административно седалище) – Джумая, е написано в салмането – годишник на Дунавския вилает за 1873/74 г. „имало 22 мохамедански (турски) къщи, 42 души от които подлежали на военна служба, плащали годишно вергия (данък) 1104 гроша. В селото имало 36 немюсюлмански (български) къщи, 126 души, от които подлежали на военен данък: плащали 3135 гроша вергия (данък) и 2624 гроша военен данък (бедел и аскерие). Общо турците и българите в селото плащали 21062 гроша десятък (юшур). В селото имало следните домашни животни: биволи впрегатни – 2 глави, дойни биволици – 28 глави, говеда впрегатни – 103 броя, дойни – 77 глави; коне (хергеле) – яздитни (бинек) – 1; кобили (късряк) – 23; овце – 838 глави; кози – 10 глави; магарета – 1; общ брой – 4062 глави (едър и дребен)“.
Село Алван е било подложено на ислямизация и турска асимилация. Тогава селото е било разделено на две махали от малката рекичка образувана от водата на голямата и малката чешми. Тогавашната българската махала днес се състои от къщите край читалището, а турската махала – от къщите край кладенеца до стария бряст пред Маджаровата къща. На два пъти през войните населението е бягало от селото и е отивало в Ески Джумая (днес Търговище ).
Сведения в списъка за реквизиция на ечимика за турската войска има и за съседните села: с. Насухча (сега с. Макариополско ), с. Бухлар (сега с. Буховци от 1573 г.), с. Ашиклар с. Ашиково (сега с. Певец от 1648 г.), с. Каркашлъ (сега с. Пробуда от 1676 г.).
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алваново е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
Училището „Св. св. Кирил и Методий“ е открито през 1854 г. Църквата „Св. Троица“ е построена през 1896 г. Камбаната на
църквата е доставена от град Тула (Русия) и тежи 8,6 пуда (140,9 кг.). Читалището е открито през 1892 г. и е първото
селско читалище в Търговишка околия.
В списъка за селата на Шуменската кааза се намирало между селата Хасъ (сега село Добри Войников ) и Карлъ (сега село Кралево ).
Писмени данни за селото има и през 1676 година.
През 1872 г. Феликс Каниц (т. III) за Дунавска България и Балканите е записал:
Ние се завърнахме при караула гдето беше останал драгоманина ми. Стражарите ни разказаха, че тук черказите – разбойници на разбойника Аба, които сме срещнали в гората от няколко седмици върлували в околността. При беклемето се съединяват реката Къркъ Гиджиг су и река Врана. След като прекосихме реката, следваше българо-турското село Алванкьой, обкръжено от овощни дървета. След него иде село Пухлар (Бухлар), седалище на всяващи срах и ужас сега черкези -разбойници. Аз слязох пред дворището на Мутар, близо до джамията, чието изплетено от върбови пръчки минаре приличаше на гълъбарник. Конака на бея не се различаваше по нищо от тия на другите покрити с гниеща слама колиби. Бея ме посрещна в дълго тясно сукнено палто. Той носеше в пояса си един пистолет, патрони в красиви сребърни патрондаши на гърдите, къс боен нож на бедрото и кожен калпак. Той ме покани любезно в своята стая, която беше необикновено уютна с килими, възглавници по софите. Подаде ми полуизгорели папироси, а жените му донесоха мляко в сребърна паница. Тук пренощувах.
Като свидетелство, което говори за това минало е названието на местността „Черкезкото“, която някога е била в землището на с. Буховци . Алвановските стопани изкупуват нивите от черкезите, които избягват от нашия край след освобождението на България .
По-подробно за село Алван, което е принадлежало към кааза Джумая и Атик (духовно и административно седалище) – Джумая, е написано в салмането – годишник на Дунавския вилает за 1873/74 г. „имало 22 мохамедански (турски) къщи, 42 души от които подлежали на военна служба, плащали годишно вергия (данък) 1104 гроша. В селото имало 36 немюсюлмански (български) къщи, 126 души, от които подлежали на военен данък: плащали 3135 гроша вергия (данък) и 2624 гроша военен данък (бедел и аскерие). Общо турците и българите в селото плащали 21062 гроша десятък (юшур). В селото имало следните домашни животни: биволи впрегатни – 2 глави, дойни биволици – 28 глави, говеда впрегатни – 103 броя, дойни – 77 глави; коне (хергеле) – яздитни (бинек) – 1; кобили (късряк) – 23; овце – 838 глави; кози – 10 глави; магарета – 1; общ брой – 4062 глави (едър и дребен)“.
Село Алван е било подложено на ислямизация и турска асимилация. Тогава селото е било разделено на две махали от малката рекичка образувана от водата на голямата и малката чешми. Тогавашната българската махала днес се състои от къщите край читалището, а турската махала – от къщите край кладенеца до стария бряст пред Маджаровата къща. На два пъти през войните населението е бягало от селото и е отивало в Ески Джумая (днес Търговище ).
Сведения в списъка за реквизиция на ечимика за турската войска има и за съседните села: с. Насухча (сега с. Макариополско ), с. Бухлар (сега с. Буховци от 1573 г.), с. Ашиклар с. Ашиково (сега с. Певец от 1648 г.), с. Каркашлъ (сега с. Пробуда от 1676 г.).
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алваново е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
Училището „Св. св. Кирил и Методий“ е открито през 1854 г. Църквата „Св. Троица“ е построена през 1896 г. Камбаната на
църквата е доставена от град Тула (Русия) и тежи 8,6 пуда (140,9 кг.). Читалището е открито през 1892 г. и е първото
селско читалище в Търговишка околия.
География
Селото се намира в Алвановската котловина на 137 метра надморска височина , на 10 км от Търговище , 9 км от Лозница . Населението през 2021 година е 162 души с постоянна регистрация и над 50 души приходящи през различно време от годината. Западно от населеното място е магистралата София-Варна. Северно от селото преминава автомагистралата Варна – София. Това е едно от местата в областта с измервани най-високи и най-ниски температури. Котловината се слави с място, което е често в мъгли при тихо време. На всеки 13 години според местното население тук извира малката река Катлъка .
Събития
Ритуал „Къпане на зетьове“ на Ивановден , който се провежда в центъра на селото на голямата чешма. Вече две години не се провежда.
Личности
Родени в Алваново
Асен Каваев (1895 – 1967), български общественик, публицист, адвокат и писател.
Асен Каваев (1895 – 1967), български общественик, публицист, адвокат и писател.
Друго
Има складова база на „Мебелстил“, цех за производство на еко мед, кооперация „Алваново“, цех за производство на пчелни кошери, къща за гости „Николия“ с джакузи работещо през зимата и външен басейн, отопляващ се от април до ноември.
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
