Добротица
Област: Търговище
История
Село Добротица е едно от най-старите селища в района, наречен Тузлук (или Тозлук) – опожарена или солена земя. Писмени сведения за него се откриват в „Книга за описанието на света“ от турски хронист, живял през втората половина на ХV и началото на ХVІ в. Според историците проф. Александър Бурмов и Петър Петров, една от споменатите там 29 крепости на Цар Иван Шишман в Североизточна България с хубавото българско име Добърджа, Търговишко (вж. История на България, 1982 г., том ІІІ, С, 352). Това потвърждава и големият холандски учен проф. Махиел Кил в „Памет за Тузлука“, Сдружение „Антоново-2000“, С, 56).
Турският хронист разказва как неверниците доброволно са предали ключа от крепостта на Али паша три години преди падането на В. Търново . Село с име Доброджилар се споменава и в турски регистър на овцевъдите в кааза Шумен от 24 декември 1573 г. Според историците, споменати по-горе, документът е доста похабен и голяма част от него не се разчита. Споменати са длъжниците Коста Чобан, Йово Сиво, Чоко Секо.
Селото се споменава през 1676 г. след една чумна епидемия (вж. Енциклопедия на България, т. ІІ, С, 385).
Село Добротица (Доброджилар, Добриново или Доброфча) е едно от най-старите селища в района. За това говорят споменатите по-горе писмени паметници, но и могилите в него и край него.
В областта на археологията са регистрирани следните културно-исторически паметници:
На 0,08 км североизточно от селото – надгробна могила, височина 1,5 м и диаметър 20 м. Обработва се. На 1,2 км югозападно от селото, срещу разклона за село Язовец – надгробна могила, вис. 2 м, диам. 18 – 20 м. Обработва се. На 2 км от селото в мест. „Ашмалък“ – средновековно селище. По терена има керамика, характерна за ХІІ – ХІV в. Източно от селото в местността „Марка“, на брега на Голяма река – средновековно селище. На около 1,5 км в посока север-североизток от селото – надгробна могила. Вследствие на иманярски изкоп се вижда част от входа на гробницата – ІV – ІІІ в. пр. Хр. На около 500 – 600 м североизточно от горната могила, на левия бряг на Голяма река – крепостно съоръжение. Намира се югоизточно от крепостта на село Долец (община Попово – през реката). Стените затварят четириъгълник с площ от 3 – 4 дка. В североизточната част личи портата. Няма материали за датировка. (Атанасова К. Ст., Ташева В. С., Димитрова М., „Памет за тузлука“, Изд. „Фабер“ В.Търново, 2005, ISBN 954-775-462-9 ).
Турският хронист разказва как неверниците доброволно са предали ключа от крепостта на Али паша три години преди падането на В. Търново . Село с име Доброджилар се споменава и в турски регистър на овцевъдите в кааза Шумен от 24 декември 1573 г. Според историците, споменати по-горе, документът е доста похабен и голяма част от него не се разчита. Споменати са длъжниците Коста Чобан, Йово Сиво, Чоко Секо.
Селото се споменава през 1676 г. след една чумна епидемия (вж. Енциклопедия на България, т. ІІ, С, 385).
Село Добротица (Доброджилар, Добриново или Доброфча) е едно от най-старите селища в района. За това говорят споменатите по-горе писмени паметници, но и могилите в него и край него.
В областта на археологията са регистрирани следните културно-исторически паметници:
На 0,08 км североизточно от селото – надгробна могила, височина 1,5 м и диаметър 20 м. Обработва се. На 1,2 км югозападно от селото, срещу разклона за село Язовец – надгробна могила, вис. 2 м, диам. 18 – 20 м. Обработва се. На 2 км от селото в мест. „Ашмалък“ – средновековно селище. По терена има керамика, характерна за ХІІ – ХІV в. Източно от селото в местността „Марка“, на брега на Голяма река – средновековно селище. На около 1,5 км в посока север-североизток от селото – надгробна могила. Вследствие на иманярски изкоп се вижда част от входа на гробницата – ІV – ІІІ в. пр. Хр. На около 500 – 600 м североизточно от горната могила, на левия бряг на Голяма река – крепостно съоръжение. Намира се югоизточно от крепостта на село Долец (община Попово – през реката). Стените затварят четириъгълник с площ от 3 – 4 дка. В североизточната част личи портата. Няма материали за датировка. (Атанасова К. Ст., Ташева В. С., Димитрова М., „Памет за тузлука“, Изд. „Фабер“ В.Търново, 2005, ISBN 954-775-462-9 ).
География
Село Добротица е разположено в Предбалкана по северния склон на Антоновския рид на височина 397 м в историко-географската местност Сланник (до 1942 г. Тузлука), на 7 км от Антоново , на 25 км на север от Попово , на югоизток около 30 км от Омуртаг . Това е широко отворена хълмиста област на изток от Герловото и на юг от Лиса планина, област, изградена от долно кредни пясъчници и мергели, с горуновоцерови, геберови и букови гори, с богата и разнообразна флора.
В селото, освен че има пет „тепета“, има и пет махали, които се събират в центъра:
Суа маала (су = вода), Камбур маала, Кевлере (Ики евлер = две къщи), Долната маала и Онамнята / според диалекта на селото /
Всяка от тях е разположена на един хълм, по-голям или по-малък. Селото прилича на крепост, заобиколено от гори, дерета и реки с високи брегове .
В селото, освен че има пет „тепета“, има и пет махали, които се събират в центъра:
Суа маала (су = вода), Камбур маала, Кевлере (Ики евлер = две къщи), Долната маала и Онамнята / според диалекта на селото /
Всяка от тях е разположена на един хълм, по-голям или по-малък. Селото прилича на крепост, заобиколено от гори, дерета и реки с високи брегове .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
