Посабина

Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от 1524 г. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — Пусубина , Пособина , Посъбина , Костабина , ( Косабино — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от Балкана . През 1622 г. в Посабина има 66 български къщи, а административно то попада в кааза Херазград ( Разград ), вилает Провадия .

Според устно предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името Тиджаре . През него минавал път от Велико Търново за Шумен , но поради постоянните злини, които жителите му търпели от придвижващите се по пътя войници, кърджалии и даалии жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18 век в селото се заселили и турци. Устни предания от селото разказват и за отвличане и помохамеданчване на български девойки и невести. На 27 май 1876 край селото е заловен Петър Иванов Русков , революционер от четата на Таньо войвода . Според документи през 1877 г. в селото вече има само 20 български и около 200 турски и 10 черкезки къщи.

За пръв път руски войски наближават селото около Петровден 1877 . Няколко дни по-късно руските войски се оттеглят, а заедно с тях и българското население. На 28 ноември 1877 г. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между руснаци и турци . Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на руско-турската война местните жители се върнали в селото си и го изградили отново. Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители — преселници от селата Водица , Глогинка , Лозен и от Горнооряховско , Великотърновско ( Бойчовци и др.) и Габровско ( Банковци и др.). Почти всички турци се изселват в Османската империя и през 1898 г. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.

Първото светско училище в селото е построено през 1877 г., а църковният храм е издигнат през 1886 с патрон Свети Иван Рилски . Много преди Освобождението в селото имало само малък църковен параклис . До началото на 20 век в селото била запазена и стара джамия , към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище ( медресе ).

Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.

Днес в селото живеят заедно българи и турци с основен поминък земеделие и животновъдство .

Селото се намира на 10 км западно от град Попово , на висок хълм, на около 430 м надморска височина . Стои встрани от основните за района пътища. Землището му граничи със землищата на селата Паламарца , Медовина , Славяново , Горица , Асеново , Водица и Ковачевец .

Образувано е от следните махали: Ботрова махала, Горната (турската) махала, Долната махала и Ерлийската махала.

Събор на селото — провежда се през първата неделя на месец ноември ;

Иван Ганев Камбуров (1934) – инженер, енергетик, общественик, с големи заслуги в проектирането на много ТЕЦ -ове в България; с големи заслуги за подменянето на ел. мрежата в селото; носител на Народен орден на труда; Иван Колев Сламаров – „Гемето“ (1914-1996) – дърводелец; Димитър Иванов Димитров (1905-1955) – инженер, енергетик, общественик, завършва образование в Тулуза , с големи заслуги за електрифицирането на България; пръв директор на „Електроснабдяване“ – София; Цоню Христов Цонев „Лютиера“ (1927);

Радиопредавателна станция в село Посабина. Оттук се излъчва Радио Антола на 89.5 MHz и програма „Христо Ботев“ на БНР на 95.7 MHz. След 2007 г. програма „Хоризонт“ излъчва на 103.5 MHz и „Христо Ботев“ на 98.4 MHz. През 2015 г. на 102.6 MHz се очаква да стартира и Радио „Фокус“.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.