Ефрем
Област: Хасково
История
Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх „Св. Марина“. Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато Жофроа дьо Вилардуен (историограф на Латинската империя ) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците „устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)“ . По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. – по време на цар Михаил II Асен , българските войски навлизат в Родопите и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и „близкия до Адрианопол Ефраим“ . За бързото завземане на крепостите Акрополит посочва причината: „Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичиниците“ . Най-вероятно крепостта е била кръстена на „Св. Ефрем“ – църковният учител преподобни Ефрем Сирин .
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. – в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак Чермен , под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта). В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем. Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името „село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета“ . По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем – с 4 ханета мюсюлмани. За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития – от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османски документи, е следната: Ефрем – Ефрем виран – Рум Ефрем – Урум Ефрем – Урумкьой . Първоначално местоположението на селото е идентично със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере („Гръцка река“). През периода 1662 – 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава „гръцко село“ (но може да означава и „християнско село“), влиза в пределите на освободена България – първоначално в Източна Румелия , Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на Христо Милев – управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за Първото българско царство и за Търновското царство по време на Асеневци (1185 – 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.
След преброяването от 1884 до 1905 г. жителите на селото се идентифицират като „гърци“, но според това от 1910 г. населението вече се самоопределя като българско – от общо 744 човека само един се определя като „грък“. Някогашните жители на Ефрем и съседното село Орешец не се чуждеели от България и българската националност и участвали активно в българската войска по време на Балканските и Първата световна война . Най-вероятно в случая става въпрос за българи патриаршисти (гърчеещи се българи). До 1906 г. Ефрем и Орешец са към гръцката патриаршия. Едва след тази година преминават след упражнен натиск към Българската екзархия . За идентичността на някогашните жители на двете села са показателни думите на бившия кмет на село Орешец бай Коста, в отговор на „поканите“ да се изсели в Гърция : „Колкото съм грък, два пъти повече съм българин“ . Но в смутните времена след Първата световна война както бай Коста, така и хиляди други български патриаршисти от двете села, се изселват в Гърция (в Орменион , Фтеля , Дикеа, Неос Пиргос /до гр.Орестиада/ и други). По-конкретно, през 1925 година в Гърция се изселва цялото местно гръкоезично население на село Ефрем, а също и 90 семейства - половината от местното гръкоезично население на село Орешец /до 1906 г. Козлуджа/. След 1925 г. в Орешец остава около половината гръкоезично население, което в продължение на няколко десетилетия бива асимилирано и особено през периода 1934 - 1944, когато е била наложена забрана да се говори на гръцки език. Жителите на двете съседни гръкоезични села /Ефрем и Орешец/ са били в тесни роднински връзки и когато през 1925 година местните жители на село Ефрем решават единодушно да се преселят в Гърция, техните роднини от Орешец също ги последват. Не е известно дали в България са правени изследвания на гръцкия език говорен до 1925 г. в Ефрем и Орешец, но основавайки се на езика, говорен до 80-те години на 20-ти век в Орешец и езика говорен днес от потомците на изселниците от Ефрем и Орешец в Гърция, категорично може да се определи, че става дума са северногръцки диалект с множество архаични елементи, който е напълно разбираем на цялата днешна територия на Гърция и е бил неделима част от новогръцкото койне.
През периода 1923 – 1925 г. в Ефрем се заселват бежанци от Беломорска Тракия , най-вече от село Сачанли (но има отделни семейства от Доган Хисар , Пишманкьой, Голям Дервент ) и от Мала Азия .
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. – в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак Чермен , под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта). В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем. Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името „село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета“ . По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем – с 4 ханета мюсюлмани. За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития – от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османски документи, е следната: Ефрем – Ефрем виран – Рум Ефрем – Урум Ефрем – Урумкьой . Първоначално местоположението на селото е идентично със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере („Гръцка река“). През периода 1662 – 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава „гръцко село“ (но може да означава и „християнско село“), влиза в пределите на освободена България – първоначално в Източна Румелия , Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на Христо Милев – управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за Първото българско царство и за Търновското царство по време на Асеневци (1185 – 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.
След преброяването от 1884 до 1905 г. жителите на селото се идентифицират като „гърци“, но според това от 1910 г. населението вече се самоопределя като българско – от общо 744 човека само един се определя като „грък“. Някогашните жители на Ефрем и съседното село Орешец не се чуждеели от България и българската националност и участвали активно в българската войска по време на Балканските и Първата световна война . Най-вероятно в случая става въпрос за българи патриаршисти (гърчеещи се българи). До 1906 г. Ефрем и Орешец са към гръцката патриаршия. Едва след тази година преминават след упражнен натиск към Българската екзархия . За идентичността на някогашните жители на двете села са показателни думите на бившия кмет на село Орешец бай Коста, в отговор на „поканите“ да се изсели в Гърция : „Колкото съм грък, два пъти повече съм българин“ . Но в смутните времена след Първата световна война както бай Коста, така и хиляди други български патриаршисти от двете села, се изселват в Гърция (в Орменион , Фтеля , Дикеа, Неос Пиргос /до гр.Орестиада/ и други). По-конкретно, през 1925 година в Гърция се изселва цялото местно гръкоезично население на село Ефрем, а също и 90 семейства - половината от местното гръкоезично население на село Орешец /до 1906 г. Козлуджа/. След 1925 г. в Орешец остава около половината гръкоезично население, което в продължение на няколко десетилетия бива асимилирано и особено през периода 1934 - 1944, когато е била наложена забрана да се говори на гръцки език. Жителите на двете съседни гръкоезични села /Ефрем и Орешец/ са били в тесни роднински връзки и когато през 1925 година местните жители на село Ефрем решават единодушно да се преселят в Гърция, техните роднини от Орешец също ги последват. Не е известно дали в България са правени изследвания на гръцкия език говорен до 1925 г. в Ефрем и Орешец, но основавайки се на езика, говорен до 80-те години на 20-ти век в Орешец и езика говорен днес от потомците на изселниците от Ефрем и Орешец в Гърция, категорично може да се определи, че става дума са северногръцки диалект с множество архаични елементи, който е напълно разбираем на цялата днешна територия на Гърция и е бил неделима част от новогръцкото койне.
През периода 1923 – 1925 г. в Ефрем се заселват бежанци от Беломорска Тракия , най-вече от село Сачанли (но има отделни семейства от Доган Хисар , Пишманкьой, Голям Дервент ) и от Мала Азия .
География
Село Ефрем е разположено на юг от най-североизточния рид на Родопите – „ Гората “, с най-висок връх „Св. Марина“ (708,6 м). Върхът се намира на около 3,5 км североизточно от селото. На юг се намира долината на река Арда и язовир Ивайловград . Селото е там, където долината се съединява със североизточния родопски рид и една част от къщите са разположени амфитеатрално (което прави красив изгледа към него).
Събития
Едно от традиционните събития е съборът на селото, който се организира последната събота на май всяка година.
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
