Капитан Андреево
Област: Хасково
История
Допреди Балканската война през 1912 година, западно от местността Дованджанската река от северната страна на Цариградския път е имало ханче, фурна, гостилница, чешма и джамия в окаяно състояние, наречена Якък минаре , а по-късно приеминувана във Виран теке. От южната част на пътя срещу джамията се е намирал полицейски участък. Тези няколко постройки оформяли едно малко селище, което носело името на джамията Виран теке.
Това малко селище се намирало в земите на Дели Юсеин, които били с граници на юг до река Марица , на запад до землището на село Пашакьой (днешното Генералово), на север до село Карадър (днешното Чернодъб ), а на изток до селата Дованджа и Кършали, които днес са на територията на Турция, до самата граница с България. Постройките във Верантеке също били собственост на Дели Осман.
След неговата смърт наследник на имота става синът му Рафид бей, който по-късно дава част от земята и постройките на чичо си Джазар Мустафа бей. След смъртта на Джазар Мустафа бей имотът се наследява от двама негови зетьове. По това време границата между България и Турция е източно от Хабибчево (днешния Любимец). По време на Балканската война от 1912 година Турция отстъпва и сключва примирие с България, като границата се отдръпва на линията Мидия-Енос .
През 1913 година започва Междусъюзническата война и Турция отново настъпва. По пътя си опожаряват български домове и прогонват българското население от Одринска Тракия . Жителите на село Дованджа са принудени да напуснат своите домове по време на жътва с малко покъщнина и най-ценното, което имат. В своя бяг те стигат до Стара Загора , а турците настъпват и стигат до Симеоновград / Търново Сеймен . По пътя си те ограбват и опожаряват Мустафа паша (днешния Свиленград ).
След разбиването на турските войски те отстъпват. Минавайки през Мустафа паша, вземат със себе си строителен и дървен материал за своите нужди, като ги струпват във Верантеке. Границата между двете държави отново е определена, като тя минава източно от Мустафа паша по местността Якъка.
Турците изгубват Мустафа паша и със заграбения материал решават да построят Ени Мустафа Паша (Новият Свиленград) на мястото на Виран теке. За целта откупили земя от чифлика на Али, зет на Рафит бей, и през 1914 година построили 36 едноетажни къщи наречени шаронски и 3 големи двуетажни дървени постройки с площ 300 кв. м за околийския управител. Изкопани били основите на нова джамия в центъра на селото южно от Цариградския път. Построена е чешма на селския мегдан.
Със започване на Европейската война , границата между двете държави отново се променя, като оттогава стои в сегашното си положение. Поставен е митнически и военен пост.
За да се спасят от османските издевателства, българите от останалите под владичество села Дованджово и Кемал бягат в посока Стара Загора , Могилово и Малък манастир и през 1915 се завръщат по родните си места и се заселват във Виран теке, което село според Конвенция по ректификация на българо-турската граница е присъединено към България. Някои от тях започват да обработват собствените си ниви, намиращи се на българска територия, други разорават необработвана земя. В селото се заселват малоазийски бежанци , дошли с кораби през Мраморно море и бежанци от съседните български села, останали на територията на Гърция .
Селско общинско управление – с. Капитан Андреево (Виран теке) съществува от 1915 г. В състава му влизат селата: Генералово , Чернодъб и Райкова могила .
Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 г. спазва правила при преименуването, сред които е приемане на предложенията, дошли от самите населени места чрез Проектозаконите
на МВР НЗ. Така през 1934 година Виран теке е преименувано на Капитан Андреево на името на капитан Никола Андреев , загинал през 1912 година за освобождението на България .
До 1934 г., съгласно Закона за Селските общини (ДВ, бр. 70 от 22 юли 1886 г.) общинските съветници се избират по законодателен ред, а кметът и помощник-кметът се избират с тайно гласуване из средата на съветниците като всички те се утвърждават и уволняват от длъжност от Министъра на Вътрешните дела. Общинското управление като орган на местната власт се грижи за реда и спокойствието на територията на общината, осигурява приходите на управлението, които изразходва освен за заплати на общинския персонал и за благоустрояване на селището, за нуждите на просветното и здравно дело, за селското стопанство и др.
През 1935 г. губи самостоятелността си и влиза в състава на община Свиленград. След 1935 г., съгласно Наредбата – Закон за Селските общини (ДВ, бр. 100 от 3 август 1934 г.) селото е с кметски наместник, назначен от Околийския управител.
Това малко селище се намирало в земите на Дели Юсеин, които били с граници на юг до река Марица , на запад до землището на село Пашакьой (днешното Генералово), на север до село Карадър (днешното Чернодъб ), а на изток до селата Дованджа и Кършали, които днес са на територията на Турция, до самата граница с България. Постройките във Верантеке също били собственост на Дели Осман.
След неговата смърт наследник на имота става синът му Рафид бей, който по-късно дава част от земята и постройките на чичо си Джазар Мустафа бей. След смъртта на Джазар Мустафа бей имотът се наследява от двама негови зетьове. По това време границата между България и Турция е източно от Хабибчево (днешния Любимец). По време на Балканската война от 1912 година Турция отстъпва и сключва примирие с България, като границата се отдръпва на линията Мидия-Енос .
През 1913 година започва Междусъюзническата война и Турция отново настъпва. По пътя си опожаряват български домове и прогонват българското население от Одринска Тракия . Жителите на село Дованджа са принудени да напуснат своите домове по време на жътва с малко покъщнина и най-ценното, което имат. В своя бяг те стигат до Стара Загора , а турците настъпват и стигат до Симеоновград / Търново Сеймен . По пътя си те ограбват и опожаряват Мустафа паша (днешния Свиленград ).
След разбиването на турските войски те отстъпват. Минавайки през Мустафа паша, вземат със себе си строителен и дървен материал за своите нужди, като ги струпват във Верантеке. Границата между двете държави отново е определена, като тя минава източно от Мустафа паша по местността Якъка.
Турците изгубват Мустафа паша и със заграбения материал решават да построят Ени Мустафа Паша (Новият Свиленград) на мястото на Виран теке. За целта откупили земя от чифлика на Али, зет на Рафит бей, и през 1914 година построили 36 едноетажни къщи наречени шаронски и 3 големи двуетажни дървени постройки с площ 300 кв. м за околийския управител. Изкопани били основите на нова джамия в центъра на селото южно от Цариградския път. Построена е чешма на селския мегдан.
Със започване на Европейската война , границата между двете държави отново се променя, като оттогава стои в сегашното си положение. Поставен е митнически и военен пост.
За да се спасят от османските издевателства, българите от останалите под владичество села Дованджово и Кемал бягат в посока Стара Загора , Могилово и Малък манастир и през 1915 се завръщат по родните си места и се заселват във Виран теке, което село според Конвенция по ректификация на българо-турската граница е присъединено към България. Някои от тях започват да обработват собствените си ниви, намиращи се на българска територия, други разорават необработвана земя. В селото се заселват малоазийски бежанци , дошли с кораби през Мраморно море и бежанци от съседните български села, останали на територията на Гърция .
Селско общинско управление – с. Капитан Андреево (Виран теке) съществува от 1915 г. В състава му влизат селата: Генералово , Чернодъб и Райкова могила .
Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 г. спазва правила при преименуването, сред които е приемане на предложенията, дошли от самите населени места чрез Проектозаконите
на МВР НЗ. Така през 1934 година Виран теке е преименувано на Капитан Андреево на името на капитан Никола Андреев , загинал през 1912 година за освобождението на България .
До 1934 г., съгласно Закона за Селските общини (ДВ, бр. 70 от 22 юли 1886 г.) общинските съветници се избират по законодателен ред, а кметът и помощник-кметът се избират с тайно гласуване из средата на съветниците като всички те се утвърждават и уволняват от длъжност от Министъра на Вътрешните дела. Общинското управление като орган на местната власт се грижи за реда и спокойствието на територията на общината, осигурява приходите на управлението, които изразходва освен за заплати на общинския персонал и за благоустрояване на селището, за нуждите на просветното и здравно дело, за селското стопанство и др.
През 1935 г. губи самостоятелността си и влиза в състава на община Свиленград. След 1935 г., съгласно Наредбата – Закон за Селските общини (ДВ, бр. 100 от 3 август 1934 г.) селото е с кметски наместник, назначен от Околийския управител.
География
Капитан Андреево се намира в Горнотракийската низина по поречието на река Марица .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
