Маточина
Област: Хасково
История
Районът тук е заселен от дълбока древност. В античността това е централната част на Одриското царство на траките . Първите следи от поселение на днешната територия на селото не са открити поради липса на системни археологически проучвания.
В периода VII – ХIII в. селището е епископски център, подчинен на адрианополския митрополит, според някои епархийски списъци , където се споменава с името Вукелу (гр. Βοκέλλου), което К. Иречек разчита като Букелонъ . Крепостта Букелон е включена за пръв път в пределите на българската държава след превземането ѝ от Крум в 813 г.
Скалната църква е датирана към Х век – времената на Симеон Велики , подобно на съседния при с. Михалич скален храм от същата епоха и изохронният им старобългарски манастир в Мурфаглар и др., тя е изсечена в скалисто възвишение на 2 km югозападно от село Маточина, в по-новата история носи името „Свети Дух“ и действа пълноценно като църковен храм на три села - Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци до построяването на новия храм на селото през 1934т., а на платото над църквата от незапомнени времена се е провеждал многолюден ежегоден събор.
На 14 април в битката при Одрин българският цар Калоян разгромява военната мощ на Латинската империя . Рицарите са разбити, императорът Балдуин IX Фландърски е пленен, а по-късно отведен в столицата Търново , където намира смъртта си.
Между България и Византия при Михаил III Шишман Асен цари дълбок мир, когато неочаквано византийският флот превзема Созопол , в отговор на агресията българска войска завладява Букелон, който бил престижен императорски ловен замък сред личните му ловни полета, с цел след преговори да го замени със Созопол . Византийският историк и бъдещ император Йоан VI Кантакузин споменава няколко пъти това „градче“ (гр. πόλισμα ) на име Вукелу (гр. род. падеж Βουκέλου ), описвайки превземането на крепостта от цар Михаил Шишман в 1328 г. При сключването на мира след това българския цар отказал да върне „градеца Вукелу и вместо него предложил да се даде многонаселения и голям град на Черно море Созопол“. Това обаче останало без резултат. Вместо това, заради изграждащия се между владетелите българо-византийски съюз за завоюване на Сърбия било постигнато споразумение и цар Михаил Шишман склонил да даде крепостта на младия император Андроник III , което, според Никита Хониат , станало срещу огромен откуп.
През Отоманския период околността на селото е била обрасла с дъбови гори, изобилствуващи от дивеч. В реките прорязващи землището на селото кипяло от живи твари. От дневника на султан Мехмед IV се научава, че през 1664 година е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла . През османско време селото се е именувало на Фикел , с което име селото се именува до 1934 година, когато е преименувано на Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.
За 1793 г. описание дават ген. Михаил Кутузов и Виктор Кочубей в техния пътепис „От Русчук до Константинопол“, представляващ доклад за пратеничеството им до Високата порта. Според тях в селото имало извор и ручей, подходящи за стан на войска, а жителите на гореспоменатите и околните села са с добри ниви, но с жито не се запасяват, защото град Адрианопол го изкупува всичкото .
През 1875 г. в с. Фикел е екзекутирана заловена от турците чета на участници в Старозагорското въстание . Сега на мегдана на селото е поставена паметна плоча за събитието.
На 4 юли 1901 година в околностите на Фикел е обградена от турска войска четата на Слави Мерджанов , съставена от българи и арменци, която е разгромена, убит е Петър Соколов . Пред очите на турската войска Сл. Мерджанов убива отвлечения заложник Нури бей, син на богатия одрински чифликчия Дертли Мустафа. Заловен е ранен, а впоследствие е екзекутиран в Одрин.
През 1912 г. селото е превзето от българските войски в Балканската война , но отново е загубено в полза на турците при Междусъюзническата война в 1913 г.
През 1915 г. селото и районът е отстъпен от Турция към България по силата на Българо-турската конвенция от 1915 г. в навечерието на Първата световна война.
През 1934 г. селото се преименува на Маточина.
В периода VII – ХIII в. селището е епископски център, подчинен на адрианополския митрополит, според някои епархийски списъци , където се споменава с името Вукелу (гр. Βοκέλλου), което К. Иречек разчита като Букелонъ . Крепостта Букелон е включена за пръв път в пределите на българската държава след превземането ѝ от Крум в 813 г.
Скалната църква е датирана към Х век – времената на Симеон Велики , подобно на съседния при с. Михалич скален храм от същата епоха и изохронният им старобългарски манастир в Мурфаглар и др., тя е изсечена в скалисто възвишение на 2 km югозападно от село Маточина, в по-новата история носи името „Свети Дух“ и действа пълноценно като църковен храм на три села - Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци до построяването на новия храм на селото през 1934т., а на платото над църквата от незапомнени времена се е провеждал многолюден ежегоден събор.
На 14 април в битката при Одрин българският цар Калоян разгромява военната мощ на Латинската империя . Рицарите са разбити, императорът Балдуин IX Фландърски е пленен, а по-късно отведен в столицата Търново , където намира смъртта си.
Между България и Византия при Михаил III Шишман Асен цари дълбок мир, когато неочаквано византийският флот превзема Созопол , в отговор на агресията българска войска завладява Букелон, който бил престижен императорски ловен замък сред личните му ловни полета, с цел след преговори да го замени със Созопол . Византийският историк и бъдещ император Йоан VI Кантакузин споменава няколко пъти това „градче“ (гр. πόλισμα ) на име Вукелу (гр. род. падеж Βουκέλου ), описвайки превземането на крепостта от цар Михаил Шишман в 1328 г. При сключването на мира след това българския цар отказал да върне „градеца Вукелу и вместо него предложил да се даде многонаселения и голям град на Черно море Созопол“. Това обаче останало без резултат. Вместо това, заради изграждащия се между владетелите българо-византийски съюз за завоюване на Сърбия било постигнато споразумение и цар Михаил Шишман склонил да даде крепостта на младия император Андроник III , което, според Никита Хониат , станало срещу огромен откуп.
През Отоманския период околността на селото е била обрасла с дъбови гори, изобилствуващи от дивеч. В реките прорязващи землището на селото кипяло от живи твари. От дневника на султан Мехмед IV се научава, че през 1664 година е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла . През османско време селото се е именувало на Фикел , с което име селото се именува до 1934 година, когато е преименувано на Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.
За 1793 г. описание дават ген. Михаил Кутузов и Виктор Кочубей в техния пътепис „От Русчук до Константинопол“, представляващ доклад за пратеничеството им до Високата порта. Според тях в селото имало извор и ручей, подходящи за стан на войска, а жителите на гореспоменатите и околните села са с добри ниви, но с жито не се запасяват, защото град Адрианопол го изкупува всичкото .
През 1875 г. в с. Фикел е екзекутирана заловена от турците чета на участници в Старозагорското въстание . Сега на мегдана на селото е поставена паметна плоча за събитието.
На 4 юли 1901 година в околностите на Фикел е обградена от турска войска четата на Слави Мерджанов , съставена от българи и арменци, която е разгромена, убит е Петър Соколов . Пред очите на турската войска Сл. Мерджанов убива отвлечения заложник Нури бей, син на богатия одрински чифликчия Дертли Мустафа. Заловен е ранен, а впоследствие е екзекутиран в Одрин.
През 1912 г. селото е превзето от българските войски в Балканската война , но отново е загубено в полза на турците при Междусъюзническата война в 1913 г.
През 1915 г. селото и районът е отстъпен от Турция към България по силата на Българо-турската конвенция от 1915 г. в навечерието на Първата световна война.
През 1934 г. селото се преименува на Маточина.
География
Разположено в най-южните склонове на Сакар планина, сред височинна местност, просечена от долините на река Тунджа от изток и река Фишера от запад. Отстои на 40 км от общинския център град Свиленград и на 110 км от областния център град Хасково . Селото е само на 450 м западно от границата с Турция и до 1997 се е намирало зад старите телени ограждения тип кльон , а недалеч е минавала укрепената българска отбранителна линия „Крали Марко“ . Новоизграденото оградно препятстващо съоръжение минава по българска страна на границата източно от селото. На 2,3 км източно от старата 13 ГЗ „Юнак“. До промените започнали в края на 1989 г. и началото на 1990 селото е било развиващо се и по-голямо.
Събития
Сбор на селото през месец май.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
