Орешник
Област: Хасково
История
Според преданията селото датира от 1606 година. Някога населеното място е било на около 2 км от сегашното. Много хора са се разболявали и умирали, затова малкото останали жители повикали лекар. След като той дошъл им казал: „Това място е прокълнато, пуснете воловете на свобода. Там където спрат за почивка, там ще бъде новото село.“ Хората изплашени пуснали своите волове. Те спрели да вървят където се намира днешното село Орешник. Всички оставили своите къщи и дворове, заминали единствено с покъщината и добитъка си. Така започнал строежът на новите домове.
С годините се засявали десетки декари с орехови дръвчета. Селото се славело с тях и малко по-късно местните решават селото да го кръстят Козлуджа (от гръцки „кос“-орех). Единствената гръцка чешма, която тече и до днес, се казва „Зиберкова“ чешма. Кръстена е на красивата гръцка дама Зиберка.
Преди повече от век гърците са изселени от селото, като от тях остават много следи – гръцки къщи, гробища, чешми, обществени постройки. Новите жители са преселници, бежанци и техните потомци. Някои от тях ползват създаденото от предшествениците си, а други решават да построят собствени кирпичени колиби. С годините селото се разраства и се прекръства с българско име „Орешник“, което отново се свързва с ореховите дръвчета.
Някогашната мощна земеделска кооперация „Тракиец“ е посадила хиляди декари лозя, след като се знаело, че орешанските землища са най-благоприятни за отглеждането на лозя. Безспорно още преди много години с. Орешник е имало най-много добив на грозде в община Тополовград. Имало е проект за построяването на „Винпром Орешник“, но той така и не се е реализирал.
През годините на XXI век кооперацията едвам успява да съществува и да изплаща заплатите на персонала. Ударът бил през 2005 – 2006 година, когато кооперацията и стопанският двор фалират. Днес хилядите декари лозя загиват, стопанският двор е пуст, а сградата в него се руши.
През средата на XX век се сформирал футболен отбор, който притежавал стадион и сграда със съблекални в долния край на селото. Много пъти се провеждали футболни мачове, много футболисти са играли на стадиона. Сега той е типично пасище за животни, а съблекалните не съществуват.
С годините се засявали десетки декари с орехови дръвчета. Селото се славело с тях и малко по-късно местните решават селото да го кръстят Козлуджа (от гръцки „кос“-орех). Единствената гръцка чешма, която тече и до днес, се казва „Зиберкова“ чешма. Кръстена е на красивата гръцка дама Зиберка.
Преди повече от век гърците са изселени от селото, като от тях остават много следи – гръцки къщи, гробища, чешми, обществени постройки. Новите жители са преселници, бежанци и техните потомци. Някои от тях ползват създаденото от предшествениците си, а други решават да построят собствени кирпичени колиби. С годините селото се разраства и се прекръства с българско име „Орешник“, което отново се свързва с ореховите дръвчета.
Някогашната мощна земеделска кооперация „Тракиец“ е посадила хиляди декари лозя, след като се знаело, че орешанските землища са най-благоприятни за отглеждането на лозя. Безспорно още преди много години с. Орешник е имало най-много добив на грозде в община Тополовград. Имало е проект за построяването на „Винпром Орешник“, но той така и не се е реализирал.
През годините на XXI век кооперацията едвам успява да съществува и да изплаща заплатите на персонала. Ударът бил през 2005 – 2006 година, когато кооперацията и стопанският двор фалират. Днес хилядите декари лозя загиват, стопанският двор е пуст, а сградата в него се руши.
През средата на XX век се сформирал футболен отбор, който притежавал стадион и сграда със съблекални в долния край на селото. Много пъти се провеждали футболни мачове, много футболисти са играли на стадиона. Сега той е типично пасище за животни, а съблекалните не съществуват.
География
Село Орешник е сгушено в полите на Сакар планина. Намира в община Тополовград и местоположението му е в южния централен регион. Площта му в 33,339 кв. км, географска му ширина е 42.067 N, а географска дължина 26.367 N.
То е едно от най-големите села в региона. Намира се на 3 км от гр. Тополовград . Най-близкото селище е Капитан Петко войвода , на разстояние 4 км източно от Орешник. Най-близката ЖП гара се намира в гр. Ямбол на 65 километра североизточно. Най-близкият ГКПП е при с. Лесово на българо-турската граница, областният център Хасково е на 90 км. в западна посока, столицата е на 260 км.
Климатът в селото е топъл, като през лятото термометрите надвишават 35 градуса. Повечето от землищата са равни и благоприятни за отглеждане на растения. Най-честите са житните и бобовите култури, картофите, тютюнът и лозята.
То е едно от най-големите села в региона. Намира се на 3 км от гр. Тополовград . Най-близкото селище е Капитан Петко войвода , на разстояние 4 км източно от Орешник. Най-близката ЖП гара се намира в гр. Ямбол на 65 километра североизточно. Най-близкият ГКПП е при с. Лесово на българо-турската граница, областният център Хасково е на 90 км. в западна посока, столицата е на 260 км.
Климатът в селото е топъл, като през лятото термометрите надвишават 35 градуса. Повечето от землищата са равни и благоприятни за отглеждане на растения. Най-честите са житните и бобовите култури, картофите, тютюнът и лозята.
Събития
Празникът „Джамал“
Първият ден от всяка Нова година е истински празник за жителите на село Орешник. Тогава трийсетина мъже, облечени в овчи кожи като „джамали“, разнасят по къщите здраве, берекет и пожелание за добра година. По този начин младите хора продължават една вековна традиция, възстановявана всяка година.
Село Орешник е изцяло от преселници, бежанци и техните потомци. Много са обичаите и традициите, които вече са изоставени и забравени. За някои от тях са останали само спомени. Една традиция обаче орешанци пазят свято и предават от поколение на поколение, от бащи и деди на деца и внуци. Става дума за прочутите орешански „джамали“. Обичаят има езически произход и представлява ритуално прогонване на болестите, лошотията и зимата, което го сродява с кукерските игри.
В групата участват както 15 – 16 годишни юноши, така и 30 – 35 годишни мъже. Още в тъмни зори на първия ден от новата година джамалите тръгват из селото, като до обяд го обикалят почти цялото и влизат в къщите на хората за здраве, берекет и добра година. Освен джамали, в групата има „моми“ и „пепелаши“, които носят в кожени торби пепел и ръсят за здраве. Всяка година шествието е съпроводено с традиционните комични и весели ситуации. Има и опити за крадене на „момата“, която „пепелашите“ здраво пазят.
Смелчаци дразнят и се закачат с джамалите. Наименованието на маскираните мъже, участващи в обичая Джамал, е с турско-арабски произход и означава хубав, красив, и е в нарочен контраст с облеклото им. Подготовката за провеждането на този празник започва още в началото на декември. Събират се изсушени овчи кожи и от тях се правят своеобразни карнавални облекла, маски и други необходими атрибути. Събират се различни по размер чанове, хлопатари и звънци.
Празник на селото
Празникът на селото е на 30 май. През комунизма той се празнуваше и бяха изнасяни целодневна програма и панаир, но с „влизането“ на демокрацията в България, този ден се превърна в обикновен за всички орешанци.
Първият ден от всяка Нова година е истински празник за жителите на село Орешник. Тогава трийсетина мъже, облечени в овчи кожи като „джамали“, разнасят по къщите здраве, берекет и пожелание за добра година. По този начин младите хора продължават една вековна традиция, възстановявана всяка година.
Село Орешник е изцяло от преселници, бежанци и техните потомци. Много са обичаите и традициите, които вече са изоставени и забравени. За някои от тях са останали само спомени. Една традиция обаче орешанци пазят свято и предават от поколение на поколение, от бащи и деди на деца и внуци. Става дума за прочутите орешански „джамали“. Обичаят има езически произход и представлява ритуално прогонване на болестите, лошотията и зимата, което го сродява с кукерските игри.
В групата участват както 15 – 16 годишни юноши, така и 30 – 35 годишни мъже. Още в тъмни зори на първия ден от новата година джамалите тръгват из селото, като до обяд го обикалят почти цялото и влизат в къщите на хората за здраве, берекет и добра година. Освен джамали, в групата има „моми“ и „пепелаши“, които носят в кожени торби пепел и ръсят за здраве. Всяка година шествието е съпроводено с традиционните комични и весели ситуации. Има и опити за крадене на „момата“, която „пепелашите“ здраво пазят.
Смелчаци дразнят и се закачат с джамалите. Наименованието на маскираните мъже, участващи в обичая Джамал, е с турско-арабски произход и означава хубав, красив, и е в нарочен контраст с облеклото им. Подготовката за провеждането на този празник започва още в началото на декември. Събират се изсушени овчи кожи и от тях се правят своеобразни карнавални облекла, маски и други необходими атрибути. Събират се различни по размер чанове, хлопатари и звънци.
Празник на селото
Празникът на селото е на 30 май. През комунизма той се празнуваше и бяха изнасяни целодневна програма и панаир, но с „влизането“ на демокрацията в България, този ден се превърна в обикновен за всички орешанци.
Личности
Загинали във Втората световна война:
Стоян Петков 1914 – 1944 г.; Александър Келтодоров 1914 – 1944 г.; Стоян Бабаджиев 1919 – 1944 г.; Георги Бакалов 1922 – 1945 г.
Тодор Георгиев Майсторов 1917 – 1977 г. народен учител и будител, носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“; Стоянка Аргирова – народна певица; Александър Александров – футболист. Христо Христов (1932 – 2013), офицер, контраадмирал
Стоян Петков 1914 – 1944 г.; Александър Келтодоров 1914 – 1944 г.; Стоян Бабаджиев 1919 – 1944 г.; Георги Бакалов 1922 – 1945 г.
Тодор Георгиев Майсторов 1917 – 1977 г. народен учител и будител, носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“; Стоянка Аргирова – народна певица; Александър Александров – футболист. Христо Христов (1932 – 2013), офицер, контраадмирал
Друго
Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целяха решаване на демографската криза в региона. Така известната улица „Младежка“ застроена с къщи от правителствените програми е почти пуста. Безуспешни и печално известни са опитите през 70-те и 80-те години на XX век за превръщане на Странджа-Сакар в „Република на младостта“.
В последните години все повече стават фермите в селото. Препитанието на хората с отглеждане на стотици овце, става все по добър вариант за оцеляване. Фермата за угояване на животни, предагаща работа на по-голямата част от хората днес е разрушена до основи. Закриването на гигантски фабрики и ферми, налагането на ТКЗС, отнемането на земи, навлизането на демокрацията показват лоши резултати. Чувствително започва да запустява не само селото, но и цялата околност.
Официален сайт: http://oreshnikweb.weebly.com/
В последните години все повече стават фермите в селото. Препитанието на хората с отглеждане на стотици овце, става все по добър вариант за оцеляване. Фермата за угояване на животни, предагаща работа на по-голямата част от хората днес е разрушена до основи. Закриването на гигантски фабрики и ферми, налагането на ТКЗС, отнемането на земи, навлизането на демокрацията показват лоши резултати. Чувствително започва да запустява не само селото, но и цялата околност.
Официален сайт: http://oreshnikweb.weebly.com/
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
