Свиленград

Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. При днешния Свиленград е имало римска крайпътна станциия (лат. mansio), а на хълма Хисарлъка личали стените на антично укрепление. Споменава се във всички римски пътеводители като Бурденис , Бурдипта или Бурдиста . В Пойтингеровата карта се описва с името Burdenis , поставено на 20 римски мили (ок. 30 km) от Адрианопол. В Антониновия пътеводител се споменава като Burdipta на 22 римски мили (ок. 31 km) от Адрианопол. В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, в което наименува селището като Burdista . Селището е разположено на един от най-важните римски пътища Via Militaris , свързващ източните провинции на империята с Италия (Constantinopol – Hadrianopol – Philipopol – Serdics – Naisos – Singidunim – Acquileia). Останки от калдаръма на стария римски път са личали до началото на ΧΧ в. по левия бряг на Марица, по протежението на стария път за Стара Загора, наричан от местните хора „Стар Момковски път“ или „Старозагорски път“. Късноантичният автор Прокопий Кесарийски пише, че при император Юстиниан (483 – 565 г. сл. Хр.) било построено или заздравено укрепление, назовано Бурдепто (гр. Βουρδέπτω ). Много историци свързват този градеж със старите руини в м. Хисаря при старата махала Канаклия в Свиленград. ↑ а б Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име :0 ↑ Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ . Т. 1. София, БАН, 1958. с. 21. ↑ Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ . Т. 1. София, БАН, 1958. с. 29. ↑ Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ . Т. I. София, БАН, 1958. с. 41. ↑ Прокопий Кесарийски, „За строежите“, IV. 11. В: ГИБИ . Т. 2. София, БАН, 1958. с. 177. ↑ Oberhummer, Eugen. Burdipta // Georg Wissowa. PWRE . Т. III,1. Stuttgard, 1941. S. 1061. (на немски) ↑ Разбойников, Анастас Сп. Где е селището и крепостта Бурдепто // Известия на Българското историческо дружество (19 – 20). София, 1944. с. 191.

Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава . При хан Крум (803 – 814 г.) българските войски често са опустошавали райони на империята, според триумфалните колони от Плиска за превземането на крепостите Скутарион (дн. с. Щит ), Проват и др. В каменен надпис на хан Маламир (830 – 836 г.), известен като Маламирова летопис , се споменава превземането на крепост от българските войски, заедно с друго укрепление в района на Сакар – Проват. Наименованието на крепостта не е запазено докрая и личи само началото „Бур...“ (гр. Βουρ... ), което може да се чете като Бурдизон (дн. Бабаески в Турция), според Иречек и Бешевлиев , или Бурдепто, според Разбойников . С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история. През 1205 г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин . Предполага се, че мястото на битката е било северно от Адрианопол, в подножието на Маточинската крепост . През 1371 г. на отсрещния десен бряг на р. Марица при Чермен се разиграва Черноменската битка между войските на султан Мурад I и християнските сили под командването на крал Вълкашин и деспот Углеша , завършила с катастрофално поражение за християните. Падането на България под османско владичество задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли или Канаклия , което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа , имало важно стратегическо значение. Преди построяването на моста през р. Марица е преминавал брод с големи салове. През 1433 г. оттук преминава бургундският пилигрим Бертрандон де ла Брокиер , тогава първи оръженосец на Филип Добрия , херцог на Бургундия, който пътува до Божи гроб и обратно, за да разузнае възможности за нов кръстоносен поход. Брокиер описва как през първия ден път от Адрианопол нагоре по р. Марица той и другарите му, на брой 10 души с коне, са превозени с такъв сал на 12 март 1433 г. Измежду пътниците бил и миланският посланик до турския султан в Адрианопол През 1529 г. на река Марица е построен мост , представляващ значимо за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград. Около моста възникнало ново селище – Джесир Мустафа паша , превърнало се през втората половина на 16 век в град. През 1578 г. градът е описан в дневника на немския учен Стефан Герлах , духовник и секретар на барон Давид Унгнад, посланик на Свещената римска империя при Високата порта в Цариград от 1574 до 1579 г. След завършване на своята мисия, баронът и свитата му преминават р. Марица през градче, наречено Мустафа паша кюпрюсю , в средата на което има голям каменен мост със същото име. В дневника си Стефан Герлах пише следното: "Мустафа паша кюпрю[...] се разделя на две части от един дълъг каменен мост над реката Мерич или на български Марица. В частта към Адрианопол Мустафа паша е построил джамия, кервансарай и други пристройки, много занаятчийски и търговски дюкяни (Institotum), всички покрити с олово. Там живеят само турци и ние останахме да пренощуваме. Оттатък реката и този дълъг мост, също построен от Мустафа, на когото е наречено селището, живеят само гърци и българи, който имат ниски малки колибки и продават доста хубаво вино. От Адрианопол дотук е хубаво равно поле с жита и от двете страни приятна, но не висока планина. Под нея, край гореспоменатата река, има няколко хубави села едно след друго." ↑ а б Успенский, Ф.И. Надписи староболгарские: колонны с именами городов; надписи с фрагментами договоров; надписи исторического содержания; фрагменты надписей разного содержания и происхождения // Абоба-Плиска. Материалы для болгарскихъ древностей. ИРАИК 10. София, 1905. с. 173. Посетен на 26 април 2014. ↑ а б Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи // Годишник на Софийския университет, ИФФ 1 (21). София, 1934. с. 17. ↑ а б в Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име :0 ↑ de la Broquière, Bertrandon. Le voyage d'Outremer. Paris, publié et annoté par Scheffer, 1892. с. 199. ↑ Челеби, Евлия. 2. Пътуване от Цариград за Унгария през 1662 г. Градове и крепости, които посетихме на брега на Черно море // Пътепис. София, Институт за балканистика при БАН Издателство на Отечествения фронт, 1972. с. 48. ↑ Герлах, Стефан . Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград . София, Издателство на ОФ, 1976. 1702040100. с. 255. Посетен на 2.3.2024.

По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847 г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872 – 1873 учителства патриархът на българската литература Иван Вазов . През 1870 г. отваря врати читалище „Звезда“. Друг възрожденски учител – Петър Станчов , става кръстник на града, като му дава в 1874 г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913 г. На път за Цариград оттук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Георги Раковски , Петко Славейков , Христо Г. Данов , Драган Цанков , Константин Величков . В града е идвал и Васил Левски . Тук през 1871 г. той основал таен революционен комитет. На 8 януари 1878 г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Александър Струков . Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт. 34 години по-късно, по време на Балканската война , Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г., след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите . По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913 г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913 г., след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.

Старият мост е единственият напълно запазен елемент от едновремешен цялостен комплекс от кервансарай , джамия , чаршия и хамам . Свиленградският каменен мост е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман Великолепни (1520 – 1566). За строителството са отишли 706 парапетни блока. Надписът в чест построяването на моста представлява мраморна барелефна плоча, поставена в средата на моста. Арабското изписване на думите „...вечно добро дело“ в надписа дава годината на завършването му 1529 г. Преводът на текста гласи: ↑ Историческо наследство на Свиленград // Сайт на община Свиленград. Архивиран от оригинала на 2008-12-22. Посетен на 12/05/2007.

Църквата е построена през 1834 г. с доброволните пожертвования на българите от трите махали на града. Преди това на мястото е имало къща, в която са се отслужвали български православни ритуали от свещеник, поддържани от българската общност в града. При опожаряването на града през 1913 г. църквата също изгаря, но при реставрацията формата ѝ била запазена. ↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име :0

През 1847 – 1848 г. към църквата отваря врати първото светско училище в града. В периода 1872 – 1873 г. главен учител е бил Иван Вазов .

Поставен на площад „Свилена“, гранитният паметник почита паметта на над 100 загинали във войните герои от Свиленград и общината.

През 2008 г. в Свиленград е открит от президента на България първият паметник на героите от щурма на Одрин, изграден изцяло с дарения, имената на загиналите 1986 офицери и войнишки чинове са изписани със златни букви върху черни гранитни плочи увенчани с кръста за храброст. В града има и паметник на поручик Христо Топракчиев , първият български военен летец, загинал при изпълнение на служебния си дълг при злополука на 19 октомври 1912 г. в първите дни на Балканската война. Представлява модел на реактивен боен самолет с паметна плоча.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.