Сталево
Област: Хасково
История
Сталево е разположено на около 2 km южно по пряка линия от река Марица , на чийто срещуположен бряг се намира най-старият манастир в Европа - Златноливаденският манастир . По пряка линия Сталево се намира на 3,5 km от манастира. Климатът в района е изключително мек и приятен, клони от преходноконтинентален / умерено континентален към преходносредиземноморски / континентално-средиземноморски до субтропичен .
Сталево е заобиколен от три исторически хълма. Най-малкият се казва Ерпеджик, по-големият се казва Чоплак/Чуплак, а най-големият се казва Хасар, който е обявен за исторически паметник на културата през 1968 година. На местността Хасара има стара тракийска крепост, наречена Милеона, с надморска височина 287,5 м. При ясно време от върха се вижда близкия манастир Св.Атанасий в с. Златна ливада , връх Драгойна и Родопите , град Димитровград и Стара планина . Това е най-всикоата точка на територията на община Димитровград . През 1230 г. цар Иван Асен II е избрал местността Хасара за свой команден пункт и е наблюдавал и ръководил битката при Клокотница . Оттам е виждал цялото бойно поле. Това е една от най-блестящите победи за България през средновековието, като в плен попада самият епирски деспот Теодор Комнин Дука Ангел , дъщеря му Ирина Комнина , други членове на ромейската фамилия и висшия антураж.
Хасара се състои от два слепени един за друг хълма. Населението на селото и околните населени места ги наричат, „Голям Хасар“ и „Малкък Хасар“. На „Големия Хасар“ има тракийско светилище наречено "Провиралото" и останки от крепостта "Милеона". На "Малкия Хасар" в местността "Черковището"/"Хорището" е била крепостната църква „Св.Четиридесет Мъченици“. За "Хасара/Асаря" има поверие, че ако на него пренощува бездетна жена, до една година ще се сдобие с рожба. По традиция се смята, че пренощуването на Големия Хасар е най-добре да бъде между Великден и Гергьовден . Хора пренощуват на свещеното място и за здраве и изцеление. По-надолу от върха на около петдесет метра има голям камък, наричан "Казанчето" или "Кралимарковата стъпка" . На него има издълбани дупки, които приличат на казан или на шарапани. В тях се събира дъждовна вода, която дори и в най-големите горещини не пресъхва и от хората се смята за лечебна. Посетителите на това място си вземат по малко и напръскват болните си места за здраве. Едната от издълбаните дупки е с формата на огромна стъпка на човек. Вярва се, че Крали Марко е стъпил там и затова другото име на мегалита е "Кралимарковата стъпка" . Според преданието в подножието на Хасара, в местността "Бей бунар" е бил разположен някогашния тракийски град Медоград/Медосад, запоменен от местните по предания от техните деди с имената "Мода Касаба" и "Бона Касаба". Има предположения, че той е бил столица или резиденция на одриския владетел Медок I/Амадок I. През 1967 г. хасковският археолог Димчо Аладжов в тази местност открива останки от светилище на Аполон . През 1968 г. "Хасара и "Бей бунар" в Държавен вестник са обявени за обекти на недвижимито културно-историческо наследство на България . В днешно време Хасара и околността са обект на непрестанни набези на иманярски изкопи и незаконни кариери. Крепостните стени освен унищожителните ровове на търсачите на съкровища ерозират и вследствие на времето. Националаната светиня има спешна нужда от проучвателни археологически разкопки и от цялостна национална стратегия за опазване, консервация и социализация, каквито досега не са извършвани никога въпреки високото й общонационално значение.
През турското робство селото се е казвало Юсюзлер (в превод Сираково, Сираците), а от 1906 г. до 1950 г. е именувано на Преслав. Поради тази причина Хасара влиза в научно обръщение първоначално под името "Преславски Хасар/Хисар" . Сегашното име на селото идва от името на Сталю Георгиев Панев (Япончето), който е бил ятак на на "последният войвода" Митьо Ганев . Сталю загива на 25 юни 1925 г. по време на управлението на Александър Цанков (наричано от някои историци „ Бял терор “). При разпита в Борисовградската полиция (днес гр. Първомай ) е пребит от бой, вследствие на което умира от раните си, а според друга версия е прострелян в гръб от полицай при освобождаването му от ареста в Хасково .
Сталево е заобиколен от три исторически хълма. Най-малкият се казва Ерпеджик, по-големият се казва Чоплак/Чуплак, а най-големият се казва Хасар, който е обявен за исторически паметник на културата през 1968 година. На местността Хасара има стара тракийска крепост, наречена Милеона, с надморска височина 287,5 м. При ясно време от върха се вижда близкия манастир Св.Атанасий в с. Златна ливада , връх Драгойна и Родопите , град Димитровград и Стара планина . Това е най-всикоата точка на територията на община Димитровград . През 1230 г. цар Иван Асен II е избрал местността Хасара за свой команден пункт и е наблюдавал и ръководил битката при Клокотница . Оттам е виждал цялото бойно поле. Това е една от най-блестящите победи за България през средновековието, като в плен попада самият епирски деспот Теодор Комнин Дука Ангел , дъщеря му Ирина Комнина , други членове на ромейската фамилия и висшия антураж.
Хасара се състои от два слепени един за друг хълма. Населението на селото и околните населени места ги наричат, „Голям Хасар“ и „Малкък Хасар“. На „Големия Хасар“ има тракийско светилище наречено "Провиралото" и останки от крепостта "Милеона". На "Малкия Хасар" в местността "Черковището"/"Хорището" е била крепостната църква „Св.Четиридесет Мъченици“. За "Хасара/Асаря" има поверие, че ако на него пренощува бездетна жена, до една година ще се сдобие с рожба. По традиция се смята, че пренощуването на Големия Хасар е най-добре да бъде между Великден и Гергьовден . Хора пренощуват на свещеното място и за здраве и изцеление. По-надолу от върха на около петдесет метра има голям камък, наричан "Казанчето" или "Кралимарковата стъпка" . На него има издълбани дупки, които приличат на казан или на шарапани. В тях се събира дъждовна вода, която дори и в най-големите горещини не пресъхва и от хората се смята за лечебна. Посетителите на това място си вземат по малко и напръскват болните си места за здраве. Едната от издълбаните дупки е с формата на огромна стъпка на човек. Вярва се, че Крали Марко е стъпил там и затова другото име на мегалита е "Кралимарковата стъпка" . Според преданието в подножието на Хасара, в местността "Бей бунар" е бил разположен някогашния тракийски град Медоград/Медосад, запоменен от местните по предания от техните деди с имената "Мода Касаба" и "Бона Касаба". Има предположения, че той е бил столица или резиденция на одриския владетел Медок I/Амадок I. През 1967 г. хасковският археолог Димчо Аладжов в тази местност открива останки от светилище на Аполон . През 1968 г. "Хасара и "Бей бунар" в Държавен вестник са обявени за обекти на недвижимито културно-историческо наследство на България . В днешно време Хасара и околността са обект на непрестанни набези на иманярски изкопи и незаконни кариери. Крепостните стени освен унищожителните ровове на търсачите на съкровища ерозират и вследствие на времето. Националаната светиня има спешна нужда от проучвателни археологически разкопки и от цялостна национална стратегия за опазване, консервация и социализация, каквито досега не са извършвани никога въпреки високото й общонационално значение.
През турското робство селото се е казвало Юсюзлер (в превод Сираково, Сираците), а от 1906 г. до 1950 г. е именувано на Преслав. Поради тази причина Хасара влиза в научно обръщение първоначално под името "Преславски Хасар/Хисар" . Сегашното име на селото идва от името на Сталю Георгиев Панев (Япончето), който е бил ятак на на "последният войвода" Митьо Ганев . Сталю загива на 25 юни 1925 г. по време на управлението на Александър Цанков (наричано от някои историци „ Бял терор “). При разпита в Борисовградската полиция (днес гр. Първомай ) е пребит от бой, вследствие на което умира от раните си, а според друга версия е прострелян в гръб от полицай при освобождаването му от ареста в Хасково .
Събития
Всяка година на 22 март се отбелязва празника на селото денят на Св.40 мъченици. Другият събор в селото се чества на 24 май , в деня на Св.св.Кирил и Методий , тъй като на "Големия Хасар" през 1919 г., вероятно на мястото на друг християнски храм е построена църква носеща името на славянските равноапостоли.
Сталево разполага с голям потенциал за културно-исторически, еко, селски, вело, поклоннически, риболовен и ловен, винен и гастро, събитиен и фестивален туризъм. Има възможност за ученици от цялата страна да се изнасят уроци на открито по история на Хасара, както и чудесни условия за зелено училище. Държавата, както на централно, така и на местно ниво трябва да отдели необходимото внимание за разкриването, опазването и социализацията на културно-историческите обекти на хълма и в района около него. През 2030 г. ще се навършат 800 години от паметната битка при Клокотница , която цар Иван Асен II ръководи именно от българската крепост на Хасара и където е имало вече или той самият издига крепостна църква в чест на светците войни от град Севастия - Св.40 мъченици . Тук следва български държавни и църковни лица, официални гости и родолюбиви българи и ученици да отдадат почит на един върховен момент в българската история довел до държавно и духовно величие на България въплътило се в голяма политическа и духовна мощ и влияние на Балканите и отвъд границите на полуострова и възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г.
Сталево разполага с голям потенциал за културно-исторически, еко, селски, вело, поклоннически, риболовен и ловен, винен и гастро, събитиен и фестивален туризъм. Има възможност за ученици от цялата страна да се изнасят уроци на открито по история на Хасара, както и чудесни условия за зелено училище. Държавата, както на централно, така и на местно ниво трябва да отдели необходимото внимание за разкриването, опазването и социализацията на културно-историческите обекти на хълма и в района около него. През 2030 г. ще се навършат 800 години от паметната битка при Клокотница , която цар Иван Асен II ръководи именно от българската крепост на Хасара и където е имало вече или той самият издига крепостна църква в чест на светците войни от град Севастия - Св.40 мъченици . Тук следва български държавни и църковни лица, официални гости и родолюбиви българи и ученици да отдадат почит на един върховен момент в българската история довел до държавно и духовно величие на България въплътило се в голяма политическа и духовна мощ и влияние на Балканите и отвъд границите на полуострова и възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
