Щит
Област: Хасково
История
В късната античност и средновековието това е крепостта Скутарион . В епархийските списъци е споменат епархийски център Скутариу (на гръцки : ό Σκουταρίου м. род), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия . Константин Иречек и проф. Веселин Бешевлиев отъждествяват седалището на епархията именно с руините в село Скутаре или Юскюдар, сега с. Щит.
Крепостта е превзета от кхан Крум в 813 г. което е отбелязано с триумфална колона, наред с колоните с имената на останалите крепости взети от българите тогава, изписани в алеята колони на победите в столицата Плиска . Надписът е отчупен в края на името и то присъства така на гръцки : ΣΚΟΥΤΑΡ... Проф. Бешевлиев възстановява надписа като: + Κάστρον Σκουταρίου по аналогия с други подобни надписи върху триумфални колони от Плиска, засягащи превзети византийски крепости.
В мемоарите на византийската принцеса Ана Комнина (XII в.) се споменава „...едно селище на име Скутари, на осемдесет стадии от Адрианопол" (80 стадия = ок. 15 km).
С падането под османско владичество името е преиначено на Юскюдар , Искидер . Към 1675 година Юскюдар е център на нахия , вакъф на покойния Синан паша – зет на султан Баязид II . По това време местните българи , жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до кадиите в Стара Загора , Нова Загора и Одрин бегълците да бъдат издирени и върнати.
След Освобождението , 1878 г., селото остава в границите на Османската империя . В него живеят предимно гърци или гърцизирани българи – парапанковци , които го наричат Скутари . Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 266 български патриаршистки семейства. След победата в Балканската война от 1912 – 1913 г. регионът освободен от турска власт и отново е част на българската държавна територия. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват българи от Беломорието. Размяната на населението и собствеността е уредена по Спогодбата Моллов – Кафандарис от 1927 г. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село Къспикеси , което е прекръстено на Скутари.
В 1934 г. името на Скутари е преведено като Щит . На 4,5 км източно е старата 14-а гранична застава „Юнак“. До промените започнали в 1989 г. селото е било доста голямо и е било своеобразен културен, гарнизонен и стопански център на района, но днес жителите му наброяват едва около 100.
Крепостта е превзета от кхан Крум в 813 г. което е отбелязано с триумфална колона, наред с колоните с имената на останалите крепости взети от българите тогава, изписани в алеята колони на победите в столицата Плиска . Надписът е отчупен в края на името и то присъства така на гръцки : ΣΚΟΥΤΑΡ... Проф. Бешевлиев възстановява надписа като: + Κάστρον Σκουταρίου по аналогия с други подобни надписи върху триумфални колони от Плиска, засягащи превзети византийски крепости.
В мемоарите на византийската принцеса Ана Комнина (XII в.) се споменава „...едно селище на име Скутари, на осемдесет стадии от Адрианопол" (80 стадия = ок. 15 km).
С падането под османско владичество името е преиначено на Юскюдар , Искидер . Към 1675 година Юскюдар е център на нахия , вакъф на покойния Синан паша – зет на султан Баязид II . По това време местните българи , жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до кадиите в Стара Загора , Нова Загора и Одрин бегълците да бъдат издирени и върнати.
След Освобождението , 1878 г., селото остава в границите на Османската империя . В него живеят предимно гърци или гърцизирани българи – парапанковци , които го наричат Скутари . Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 266 български патриаршистки семейства. След победата в Балканската война от 1912 – 1913 г. регионът освободен от турска власт и отново е част на българската държавна територия. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват българи от Беломорието. Размяната на населението и собствеността е уредена по Спогодбата Моллов – Кафандарис от 1927 г. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село Къспикеси , което е прекръстено на Скутари.
В 1934 г. името на Скутари е преведено като Щит . На 4,5 км източно е старата 14-а гранична застава „Юнак“. До промените започнали в 1989 г. селото е било доста голямо и е било своеобразен културен, гарнизонен и стопански център на района, но днес жителите му наброяват едва около 100.
География
Разположено е до самата граница с Турция .
Събития
Всяка година на 28 август се провежда събор.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
