Дойранци

Първото село се е намирало западно от сегашното – по посока кв. Кус, гр. Каолиново – местността „Саръгьол“. Около 1780 г. е основано второто село, от което се откриват каменни основи от къщи. Около 1820 г. селото е било опожарено. Жителите му са избягали извън България и в някои български села в страната. Около 1830 г. е основано сегашното село от турци под името Дойранлар. До 1925 г. са се заселили семейства от Варненско, Силистренско, Шуменско, а по-късно и от Пловдивско, Хасковско, Пернишко и Югославия.

около 1900 г. – построена е „Горната джамия“; 1926 – 1928 г. – открито е начално училище в частна къща; 1928 г. – основано е народно читалище „Цар Борис III“, а през 1944 г. е преименувано на „Георги Димитров“; 1928 г. – построен е резервоарът за вода „Вододела“ с дялан камък; 1915 – 1925 г. – построен е теснолинеен жп път Каспичан – Тодор Икономово. Отсечката се е пътувала за около 5 часа. Била е предназначена за пътници и товари. Работи до 1926 г.; 1934 – 1935 г. – Гарабед Астадуров изгражда мелница, която е много модерна за времето си. Тя мели с камъни и се задвижва с мотор; 1934 – 1936 г. – построена е единствената в района маслобойна от Тодор Рахлев. През 1947 г. е национализирана и разрушена; 1939 – 1942 г. – построено е училище, което по-късно става прогимназия. До 1956 г. в него учат деца от с. Вълнари и с. Ружица, които са били на пансион; 1950 г. – основано е ТКЗС с. Дойранци; 1955 – 1956 г. – построена е фурна за производство на хляб; 1953 – 1956 г. – построена е търговска сграда с магазин за хранителни стоки, текстил и пивница; 1959 г. – селото се електрифицира с безвъзмездни дарения на жителите; 1962 г. – открита е детска градина; 1968 – 1969 г. – построена е селската баня, в чиято сграда през 2006 г. се мести кметството; 1968 – 1969 г. – започва работа закритият рудник, които достига до дълбочина 80 – 120 м; 1972 – 1974 г. – започва разкриването на открития рудник; 1979 – 1980 г. – построена е автоспирката, запазена и до днес; 1984 – 1985 г. – построен е музей, който през 1992 г. е ограбен, а сградата е запазена и до днес, но е в много лошо състояние; 2003 г. – открити са новите сгради на пощата, здравната служба и кметството; 2006 г. – започва разкриването на нов рудник в местността „Ормантарла“; 2008 г. – закрито е началното училище „Св. св. Кирил и Методий“ заради липса на ученици.

Съседните села са Тодор Икономово и Вълнари . В селото се намира едно от най-големите находища на каолин в България.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.