Регионален исторически музей - Шумен

Историческият музей в Шумен е създаден през 1857 година, когато учителят Сава Доброплодни (1820–1894) заедно с ученици провежда първото проучване на руините на древната столица Велики Преслав. Откритите артефакти са изложени в училището на града. От 1891 година музеят се помещава в централна сграда, която и до днес приема посетители. Музеят разполага с осем основни експозиции, обхващащи периода от V хил. пр.Хр. до XX век. Екскурзията започва в залата "Праистория", където са показани находки от Шуменския край от халколита и бронзовата епоха, включително ритуални предмети и глинени съдове. Тук може да се види и откритието от 65 глинени съда от V хил. пр.Хр., намерени в селищна могила при Смядово, както и ритуален съд с форма на патица, също открит в този район. В зала "Античност" се намира гробница от IV в. пр.Хр., открита край Смядово. Експонатите тук са датирани от XII в. пр.Хр. до VI в. н.е. и включват битови предмети, оръжия, погребални принадлежности, статуетки и цветна фреска от базилика край с. Хан Крум. В първата средновековна зала са изложени паметници "Каменни баби" от XI в. Експозицията представя находки от времето на създаването на Българската държава, открити в района на Плиска. Втората зала е посветена на Преслав — първата християнска столица. Тук се показват каменни елементи и рисувана керамика. Друга част от експонатите разкриват развитието на Шумен през XII-XIV в. по време на Второто българско царство, с находки от Мадара, Шуменската крепост и аулата на хан Омуртаг. Следващата зала разказва за българските земи през XV-XIX в. Снимки, документи и предмети илюстрират историята на Шумен под османска власт. Изложени са доказателства за стратегическата роля на Шуменската крепост за империята. Представени са занаяти като ковачество, златарство и производство на музикални инструменти, както и търговските връзки на града. В зала "Българско възраждане" се обръща внимание на учебните реформи. Шумен е бил център на музикалната култура през XVIII-XIX в. Първият български оркестър за европейска музика е основан през 1850 г., а по-късно Добри Войников (1833–1878) създава първия студентски хор и оркестър. В музея се съхраняват негови снимки, партитури и диригентска палка. Повече за него може да се научи в неговата родна къща, превърната в музей и обявена за паметник на културата в бр. 22 на Държавен вестник от 1975 г. Етнографската секция представя предмети от Шуменския регион от втората половина на XIX и началото на XX век — автентични носии, влияни от Западна Европа, и кухненски мебели. През 1991 г. е създадена специална експозиция за християнската култура от XVII-XIX в., с икони, литургийни книги и царски двери. Специална зала е отделена за нумизматичната колекция, съдържаща над 100 000 монети, някои от които уникални, подредени в хронологичен ред. Към музея са и комплексите на Панайот Волов, Лайош Кошут и Панчо Владигеров. В къщата на революционера Панайот Волов (1850-1876) се разкрива неговият живот и дейността му по време на Априлското въстание през 1876 г. В музейния комплекс на Панчо Владигеров (1899-1978) са изложени първото му пиано и работният кабинет. Къщата на търговеца Димитраки Хаджипанев, където по време на изгнание е живял лидерът на Унгарската революция Лайош Кошут (1802-1894), е превърната в музей, разказващ за живота му и събитията от 1848-1849 г. Във всички обекти се предлагат информационни материали, сувенири и научни публикации.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви