Безмер

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Хамзорен . Преименувано е на Безмер през 1934 г.

Наличието на 22 тракийски надгробни могили в земите на днешното село Безмер свидетелства за населеност още през времето на траките. През XIV и XV век тези земи са заселени от турско и номадско население. Много местности около селото продължават да носят някогашните си турски наименования.

Около 1800 г. в селото започват да се заселват българи от Хасково и селата Питово и Стоил войвода , Сливенско.

По неофициална информация, училище в село Безмер е открито през 1879 г., като в началото за учебно помещение служи частна къща. В Държавния архив – Ямбол се съхраняват началните документи от 1909 г. и следващи на/за Средищно народно основно училище „Паисий Хилендарски“ в село Безмер, и последните до 2008 г. документи на/за Основно училище „Паисий Хилендарски“ в село Безмер . През 1928 г. е построено читалище „Светлина“.

През 1934 г. жителите на селото построяват християнски храм Света София .

В Държавния архив – Ямбол се съхраняват документите по съответни периоди на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Безмер, Ямболско и структурите, през които то преминава след учредяването му през 1945 г. :

ТКЗС при Кредитна кооперация – село Безмер (1945 – 1950); ТКЗС – село Безмер (1950 – 1958); Производствена бригада – село Безмер при Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство – село Роза , Ямболско (виж фонд № 769 (1959 – 1975)); Производствена бригада – село Безмер при Комплексна опитна станция (КОС) – Ямбол (виж фонд № 776 (1975 – 1992)); Производствена кооперация „Напредък“ – село Безмер, Ямболско (1992 – 2006).

През 1973 г. е открита целодневна детска градина „Атанас Христов“ с две групи.

Село Безмер се намира на около 7 km западно от областния център Ямбол . Разположено е в северозападната част на Ямболското поле . Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо излужени смолници и типични канелени горски почви . Надморската височина в центъра на селото при сградата на читалището е около 190 m, в северния му край нараства до около 215 m, а в южния намалява до около 165 – 170 m.

От Ямбол до Безмер води третокласният републикански път III-555 (Ямбол – Нова Загора ), продължаващ на запад към село Бозаджии в област Сливен , а от Безмер на юг се отклонява общински път, водещ към връзка с третокласния републикански път III-5503 и по него към селата Болярско , Бояджик и други.

На около 1,5 km южно от селото минава железопътната линия Пловдив – Бургас , на която има гара Безмер .

В землището на Безмер има 3 микроязовира.

Населението на село Безмер , наброявало 1748 души към 1934 г. и 2093 към 1975 г., намалява с около 28% до 1506 към 1992 г. (предимно след 1985 г.), а към 2019 г. наброява 1036 души (по текущата демографска статистика за населението).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 1143 лица, за 931 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 18 – към ромска , за 186 – не е даден отговор (за 8 лица в справката не са посочени данни).

2 май – празник на селото.

Звездомир Керемидчиев от група „Ахат“; Кирчо Карагьозов – народен представител от XLII народно събрание и XLIII народно събрание .

Край селото е разположена авиобаза „Безмер“ .

На границата между село Безмер и село Бозаджии работи фотоволтаичен проект от 4000 k W .

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.