Бояджик
Област: Ямбол
История
В землището на Бояджик има следи от стари рудници и останки от стара крепост – Градището (Калето): намерени са железни стрели, релеф на Тракийския Херос и други. Бояджик е старо селище.
При потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Бояджик е обявено за бунтарско село и по заповед на Шевкет паша на 17 май е ограбено и опожарено от редовна турска войска и башибозук ; няколкостотин души са убити и ранени – така нареченото Бояджишко клане . След Освобождението 1878 г. селото е възстановено. На мястото, на което се е предполагало, че е станало клането, има построени градина и паметник.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бояджик е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели на/за:
Участъкова ветеринарна служба – с. Бояджик, 1930 – 1944; Народно читалище „Пробуда“ – с. Бояджик, 1928 – 1944; Участъкова здравна служба – с. Бояджик, 1920 – 1947; Църковно настоятелство – с. Бояджик, 1897 – 1953; Потребителна кооперация „Кале“ – с. Бояджик, 1924 – 1944; Потребителна кооперация (ПК) – с. Бояджик, 1946 – 1980 :
Народно основно училище (НОУ) „Кирил и Методий“ – с. Бояджик, 1892 – 1994 :
Народно читалище „Момчил“ – с. Бояджик, 1947 – 1976; Участъкова здравна служба – с. Бояджик, 1960 – 1983.
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Момчил“ – с. Бояджик, 1950 – 1996 :
ОТКЗС „Момчил“ – с. Бояджик, 1958 – 1974.
При потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Бояджик е обявено за бунтарско село и по заповед на Шевкет паша на 17 май е ограбено и опожарено от редовна турска войска и башибозук ; няколкостотин души са убити и ранени – така нареченото Бояджишко клане . След Освобождението 1878 г. селото е възстановено. На мястото, на което се е предполагало, че е станало клането, има построени градина и паметник.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бояджик е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели на/за:
Участъкова ветеринарна служба – с. Бояджик, 1930 – 1944; Народно читалище „Пробуда“ – с. Бояджик, 1928 – 1944; Участъкова здравна служба – с. Бояджик, 1920 – 1947; Църковно настоятелство – с. Бояджик, 1897 – 1953; Потребителна кооперация „Кале“ – с. Бояджик, 1924 – 1944; Потребителна кооперация (ПК) – с. Бояджик, 1946 – 1980 :
Народно основно училище (НОУ) „Кирил и Методий“ – с. Бояджик, 1892 – 1994 :
Народно читалище „Момчил“ – с. Бояджик, 1947 – 1976; Участъкова здравна служба – с. Бояджик, 1960 – 1983.
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Момчил“ – с. Бояджик, 1950 – 1996 :
ОТКЗС „Момчил“ – с. Бояджик, 1958 – 1974.
География
Село Бояджик се намира на около 19 km югозападно от Ямбол и 26 km изток-югоизточно от Нова Загора . Разположено е в северното подножие на Светиилийските възвишения в прехода им към Ямболското поле , на около 2 km западно от река Калница . В землището на Бояджик има пет регистрирани язовира , както и находище на желязна руда . Надморската височина в центъра на селото е около 162 m, на север намалява до около 150 – 160 m, а на юг нараства до около 180 – 190 m. Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са предимно черноземни и излужени канелени горски почви .
През Бояджик минава третокласният републикански път III-5503 , който на североизток води през село Болярско и кръстовище с отклонение за село Безмер , към Ямбол и село Роза , а на запад – към кръстовище с третокласния републикански път III-6601 ( Кермен – Скалица – Елхово ) и от там – към околните села Златари , Гълъбинци , Межда и други.
Населението на село Бояджик , наброявало 2122 души към 1934 г. и 2498 към 1956 г., намалява до 1129 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1375 лица, за 1138 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 3 – към „ турска “, за 144 – към ромска и за останалите не е даден отговор.
През Бояджик минава третокласният републикански път III-5503 , който на североизток води през село Болярско и кръстовище с отклонение за село Безмер , към Ямбол и село Роза , а на запад – към кръстовище с третокласния републикански път III-6601 ( Кермен – Скалица – Елхово ) и от там – към околните села Златари , Гълъбинци , Межда и други.
Населението на село Бояджик , наброявало 2122 души към 1934 г. и 2498 към 1956 г., намалява до 1129 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1375 лица, за 1138 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 3 – към „ турска “, за 144 – към ромска и за останалите не е даден отговор.
Събития
Народен събор на 6 май . Съборът на село Бояджик се провежда в местността Калето, като в параклиса там се изнася литургия. На центъра на самото село се събират всички жители, играе се хоро, изнася се програма, а наоколо има много сергии с джунджурии, играчки за децата и неща за хапване.
Друго
На Бояджик е наречена улица в квартал „ Хаджи Димитър “ в София ( Карта ).
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
