Вълчи извор
Област: Ямбол
История
Старото име на селото е Курт бунар . Намира се над водораздела на Росенския и Цръквенския дол, разделено на две махали от безименна рекичка, водеща началото си от местността „Кирязовия кладенец“. Било е основано от турци, изпълняващи пазвантска служба на голямо кръстовище, образувано от пресичащите се пътища идващи от Ахлатли (днешно Голямо Крушево ), от Ечиме ( Стефан Караджово ), от Новото село ( Ружица ), от Малък Боялък ( Малко Шарково ), от Дерекьой ( Воден ), от Яйладжък ( Горска поляна ), Къзкилисеси ( Момина църква ).
За обозначение на това кръстовище е била изградена вишка, наричана още Гумбата. След изграждането на шосейната връзка – Горска поляна, Болярово , Елхово , тези пътища престанали да функционират. Тумбата е била разкопана (предполагало се е, че има закопано имане, но е намерен само един скелет на кон), а пръстта е била разпръсната.
Турското име на селото било Курт бунар („Вълчи извор“). Тогава под Домуз орман („Свинска гора“), над дядо Миневия кладенец, е съществувало с. Осеново. То многократно е било нападано и ограбвано от еничарите. При последното нападение, населението оказало силна съпротива, заради което е било жестоко избито, а селото изгорено. Една част от жителите е успяла да се спаси, криейки се в Домуз орман, от там се преселели северно от Саралъка, някогашна крепост, покрай Деде бунар (Дядовия кладенец). Българите се разположили в гората, а гагаузите в южната страна на крепостта, около Кирязовия кладенец.
Първият контакт между турци и българи направили овчарите. Установилите се дружески отношения дали повод на турците да поканят изселниците да дойдат да живеят в Курт бунар, като им обещали закрила. Така се образували две махали, разделени от реката. Турците в южната, българите в северната. Занятията и на двете общности е била еднообразна – земеделие и скотовъдство. Дружески, дружески, но всеки трябвало да си знае гьола. Имало е спречквания, но до сериозни сблъсквания не се е стигало.
Турците имали джамия в центъра на селото пред сегашното читалище. Българите си построили църква през 1857 г. в края на селото.
Турците черпели вода от съществуващ по това време кладенец, а българите си изкопали кладенец източно от църквата, в църковния дол. Водата била по-мека, без варовик и много често туркините идвали да си наливат от нея за по-бързо сваряване на бобовите варива.
Когато руската армия наближила селото (не е влизала в него), турците го напуснали. Доколкото могли разпродали земи и къщи, взели си сбогом с българите и заминали. След тях идват българи, бегълци от турска Тракия, които закупуват или завземат непродадените ниви и изоставени къщи. Куриозен е случая с дядо Иван Андреев. Той бил чирак при един турчин. При напускането на имота, турчинът оставил пушката си, за да се охраняват българите. По-късно, след преиминуването на селото от турски език на български, селото получило името Вълчи Извор, буквален превод от турското название.
↑ www.grao.bg
За обозначение на това кръстовище е била изградена вишка, наричана още Гумбата. След изграждането на шосейната връзка – Горска поляна, Болярово , Елхово , тези пътища престанали да функционират. Тумбата е била разкопана (предполагало се е, че има закопано имане, но е намерен само един скелет на кон), а пръстта е била разпръсната.
Турското име на селото било Курт бунар („Вълчи извор“). Тогава под Домуз орман („Свинска гора“), над дядо Миневия кладенец, е съществувало с. Осеново. То многократно е било нападано и ограбвано от еничарите. При последното нападение, населението оказало силна съпротива, заради което е било жестоко избито, а селото изгорено. Една част от жителите е успяла да се спаси, криейки се в Домуз орман, от там се преселели северно от Саралъка, някогашна крепост, покрай Деде бунар (Дядовия кладенец). Българите се разположили в гората, а гагаузите в южната страна на крепостта, около Кирязовия кладенец.
Първият контакт между турци и българи направили овчарите. Установилите се дружески отношения дали повод на турците да поканят изселниците да дойдат да живеят в Курт бунар, като им обещали закрила. Така се образували две махали, разделени от реката. Турците в южната, българите в северната. Занятията и на двете общности е била еднообразна – земеделие и скотовъдство. Дружески, дружески, но всеки трябвало да си знае гьола. Имало е спречквания, но до сериозни сблъсквания не се е стигало.
Турците имали джамия в центъра на селото пред сегашното читалище. Българите си построили църква през 1857 г. в края на селото.
Турците черпели вода от съществуващ по това време кладенец, а българите си изкопали кладенец източно от църквата, в църковния дол. Водата била по-мека, без варовик и много често туркините идвали да си наливат от нея за по-бързо сваряване на бобовите варива.
Когато руската армия наближила селото (не е влизала в него), турците го напуснали. Доколкото могли разпродали земи и къщи, взели си сбогом с българите и заминали. След тях идват българи, бегълци от турска Тракия, които закупуват или завземат непродадените ниви и изоставени къщи. Куриозен е случая с дядо Иван Андреев. Той бил чирак при един турчин. При напускането на имота, турчинът оставил пушката си, за да се охраняват българите. По-късно, след преиминуването на селото от турски език на български, селото получило името Вълчи Извор, буквален превод от турското название.
↑ www.grao.bg
География
Село Вълчи Избор се намира в Странджа планина
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
