Генерал Инзово
Област: Ямбол
История
Селото е възникнало като поселение около чифлик на богат турски земевладелец, но в землището са открити следи и от по-ранни селища. Било е разделено на три махали, една от които на бежанци от Беломорска Тракия . Заради различията между тях в началото браковете между коренното и бежанското население са били редки. Доста по-късно различията все пак са преодолени и днес има само спомени за тях.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Ак бунар (в превод от турски език Бял кладенец ). Преименувано е на Генерал-Инзово през 1934 г., Инзово – през 1951 г. и Генерал Инзово – през 1975 г. Селото е наречено на руския генерал Иван Инзов заради големите му заслуги към българските преселници в Бесарабия .
До началото на 20 век селото е било преобладаващо гръцко. През 1924 – 1925 г. по-голямата част от местното гръцко население се изселва в Гърция, съгласно българо-гръцката спогодба за размяна на населението, в село Либаново (Егинио), област Пиерия, Егейска Македония , където се заселват и гърци от Кавакли ( Тополовград ).
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели на/за:
Кредитна кооперация „Надежда“ – село Инзово, 1924 – 1945; Народно основно училище – село Инзово, 1898 – 1944; Непълна смесена гимназия – село Инзово, 1945 – 1947; Общинска здравна служба – село Инзово, 1958 – 1961; Народно основно училище (НОУ) „Васил Левски“ – село Инзово, 1928 – 2008 (от 1990 г. – основно училище „Васил Левски“); Потребителна кооперация (ПК) „Надежда“ – село Инзово, 1946 – 1976;
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „ Вишински “ – село Инзово, 1950 – 1959; Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Христо Ботев“ – село Инзово, 1957 – 1995;
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Ак бунар (в превод от турски език Бял кладенец ). Преименувано е на Генерал-Инзово през 1934 г., Инзово – през 1951 г. и Генерал Инзово – през 1975 г. Селото е наречено на руския генерал Иван Инзов заради големите му заслуги към българските преселници в Бесарабия .
До началото на 20 век селото е било преобладаващо гръцко. През 1924 – 1925 г. по-голямата част от местното гръцко население се изселва в Гърция, съгласно българо-гръцката спогодба за размяна на населението, в село Либаново (Егинио), област Пиерия, Егейска Македония , където се заселват и гърци от Кавакли ( Тополовград ).
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели на/за:
Кредитна кооперация „Надежда“ – село Инзово, 1924 – 1945; Народно основно училище – село Инзово, 1898 – 1944; Непълна смесена гимназия – село Инзово, 1945 – 1947; Общинска здравна служба – село Инзово, 1958 – 1961; Народно основно училище (НОУ) „Васил Левски“ – село Инзово, 1928 – 2008 (от 1990 г. – основно училище „Васил Левски“); Потребителна кооперация (ПК) „Надежда“ – село Инзово, 1946 – 1976;
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „ Вишински “ – село Инзово, 1950 – 1959; Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Христо Ботев“ – село Инзово, 1957 – 1995;
География
Село Генерал Инзово се намира на около 19 километра на юг-югозапад от областния център град Ямбол . Разположено е в южната част на Ямболското поле в прехода му към Елховското поле , край левия (източния) бряг на река Калница , десен приток на река Тунджа . Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо излужени смолници . Надморската височина в центъра на селото при сградата на читалището е около 143 метра, в източния и южния му край нараства до около 150 – 160 метра, а в западния край откъм реката намалява до около 130 метра.
През селото минава третокласният републикански път III-7602 , водещ на север към село Роза и Ямбол, а на юг през селата Крумово и Голям манастир – към Тополовград . Общински пътища водят от Генерал Инзово на изток към селата Тенево и Маломир , а на запад – към село Видинци .
В землището на Генерал Инзово има три регистрирани язовира.
Населението на село Генерал Инзово , наброявало 2655 души към 1934 г. и 2824 към 1946 г., постепенно намалява до 691 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 870 лица, за 835 лица се самоопределят като българи, 3 – като цигани , 10 – от друг етнос, 5 не се самоопределят, 17 не отговарят.
Жителите на селото се препитават основно със земеделско производство на зърнени култури, зеленчуци и лозарство .
През селото минава третокласният републикански път III-7602 , водещ на север към село Роза и Ямбол, а на юг през селата Крумово и Голям манастир – към Тополовград . Общински пътища водят от Генерал Инзово на изток към селата Тенево и Маломир , а на запад – към село Видинци .
В землището на Генерал Инзово има три регистрирани язовира.
Населението на село Генерал Инзово , наброявало 2655 души към 1934 г. и 2824 към 1946 г., постепенно намалява до 691 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 870 лица, за 835 лица се самоопределят като българи, 3 – като цигани , 10 – от друг етнос, 5 не се самоопределят, 17 не отговарят.
Жителите на селото се препитават основно със земеделско производство на зърнени култури, зеленчуци и лозарство .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
