Овчи кладенец
Област: Ямбол
История
Овчи кладенец е основано на днешното си място около средата на XVII век. Първият летописец на селото, старият учител Господин Марков Гончев, роден през 1863 г. е записал в летописната книга на училището: „Имало някогаш един кладенец, който служел за поене на овцете. На север от кладенеца било бозалъци (пасбища), а на юг – буйна гора. Живели тук някои си копривщенци, които купували и развъждали овце. Къшлата (кошарата) им била на това място, дето е бил кладенецът. От този кладенец са поили овцете си и турците от Хаскьой. Те са нарекли този кладенец Коюн бунар (Овчи кладенец).“ Има местни предания, че именно по-местността „Кара Кая“ по-устието на реката са били първите български поселения а преки потомци от първите заселници по-тези земи са семействата на Йордан Иванов Ваков и Вако Йорданов Ваков (загинал в Балканска война на 13 март 1913 г. при с. Оглупата, Одринско-32 пех.п 12 р.).
От името на този кладенец е произлязло името на новото селище, което първоначално до около 1700 г. е било турско. След второто Търновско въстание дошли българи от търновските села, а по-късно започнали да се заселват българи от близкото, днес изчезнало село Карасинекли. По този начин при възникването на Коюн бунар изчезнали две околни селища – Хаскьой и Карасинекли. Предполага се, че селото се е образувало около 1730 г.
По време на турското владичество в района се подвизавали четите на Кара Кольо и Индже войвода. Сред хайдутите има и хора от селото. Предание разказва, че тук се сформира чета с Доню войвода, която се присъединява към останалите.
Жестоките събития през този период е прокудило българите да напуснат родния край и да се заселят на територията на днешни Украйна и Молдова.
Край селото се намира най-голямото защитно укрепление „ Еркесия “. В землището се намират 17 могили, които не са проучени. При разкопки са открити останки от стари зидове, части от делви, около 100 бронзови монети от времето на Филип и Александър I. Тук е открит мраморен релеф на „Трите нимфи“, който се съхранява в Националния исторически музей с инвентарен номер 5619.
От името на този кладенец е произлязло името на новото селище, което първоначално до около 1700 г. е било турско. След второто Търновско въстание дошли българи от търновските села, а по-късно започнали да се заселват българи от близкото, днес изчезнало село Карасинекли. По този начин при възникването на Коюн бунар изчезнали две околни селища – Хаскьой и Карасинекли. Предполага се, че селото се е образувало около 1730 г.
По време на турското владичество в района се подвизавали четите на Кара Кольо и Индже войвода. Сред хайдутите има и хора от селото. Предание разказва, че тук се сформира чета с Доню войвода, която се присъединява към останалите.
Жестоките събития през този период е прокудило българите да напуснат родния край и да се заселят на територията на днешни Украйна и Молдова.
Край селото се намира най-голямото защитно укрепление „ Еркесия “. В землището се намират 17 могили, които не са проучени. При разкопки са открити останки от стари зидове, части от делви, около 100 бронзови монети от времето на Филип и Александър I. Тук е открит мраморен релеф на „Трите нимфи“, който се съхранява в Националния исторически музей с инвентарен номер 5619.
География
На Запад от язовир Овчарица се намира ТЕЦ „Марица Изток 2“ . А самото село е между селата Скалица и Маца (село) .
Личности
В Овчи кладенец са родени:
Марко Недялков – поет. Димитър Арабаджиев – поет и дългогодишен журналист в БНР . Александър Миланов – поет и преводач, бивш председател на Съюза на преводачите в България. Илко Капелев – поет и журналист. ген . Ангел Марков – военен мемоарист и писател. Атанас Желязков – краевед, писател, бивш кмет на селото. Тоньо Петров Тонев – партизанин, членува в партизански отряд „Хаджи Димитър“, взима участие в „Боят при Ковачите“. Марко Йовчев Марков – съосновател в селото и деец на Българска комунистическа партия . Йордан Иванов Ваков (род. 1898 – поч. 1963 г.)-знаменосец на септемврийското въстание (1923 г.) в Новозагорския край, тогава като представител на Български земеделски народен съюз а по-късно ятак и съосновател на Българска комунистическа партия в селото заедно с Марко Йовчев Марков и Марко Калчев! Йордан Иванов Ваков е и доведен брат на Койчо Георгиев партизанин загинал при опит да спаси семейството си и съселяните си от опожаряването на село Скалица .
Марко Недялков – поет. Димитър Арабаджиев – поет и дългогодишен журналист в БНР . Александър Миланов – поет и преводач, бивш председател на Съюза на преводачите в България. Илко Капелев – поет и журналист. ген . Ангел Марков – военен мемоарист и писател. Атанас Желязков – краевед, писател, бивш кмет на селото. Тоньо Петров Тонев – партизанин, членува в партизански отряд „Хаджи Димитър“, взима участие в „Боят при Ковачите“. Марко Йовчев Марков – съосновател в селото и деец на Българска комунистическа партия . Йордан Иванов Ваков (род. 1898 – поч. 1963 г.)-знаменосец на септемврийското въстание (1923 г.) в Новозагорския край, тогава като представител на Български земеделски народен съюз а по-късно ятак и съосновател на Българска комунистическа партия в селото заедно с Марко Йовчев Марков и Марко Калчев! Йордан Иванов Ваков е и доведен брат на Койчо Георгиев партизанин загинал при опит да спаси семейството си и съселяните си от опожаряването на село Скалица .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
