Симитли
Област: Благоевград
История
Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение , което селището заема между долините на реките Струма и Места .
Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня , a през XVI век като Симитлу . Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид , за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен , което значи център .
През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горноджумайската кааза .
В 1891 година Георги Стрезов пише за Симитли:
Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българи мохамедани и 40 цигани , а в по-късно присъединения към Симитли Симитлийски чифлик има 135 жители, всички българи мохамедани.
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини. След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел , Докатичево , Тросково , Градево и други. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин . Към 1934 година Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 жители, през 1946 година достигат 2918 жители, през 1992 година – 7466 жители, през 1997 година – 7684 жители.
Църквата „ Рождество Богородично “ е построена в 1923 година.
В 1943 година името Симитли е заменено от Изворите , но в 1945 година е възстановено. В 1964 година Симитли е обявено за селище от градски тип. На следната 1965 година е присъединено Ораново, а на 29 август 1969 година Симитли става град.
Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня , a през XVI век като Симитлу . Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид , за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен , което значи център .
През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горноджумайската кааза .
В 1891 година Георги Стрезов пише за Симитли:
Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българи мохамедани и 40 цигани , а в по-късно присъединения към Симитли Симитлийски чифлик има 135 жители, всички българи мохамедани.
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини. След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел , Докатичево , Тросково , Градево и други. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин . Към 1934 година Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 жители, през 1946 година достигат 2918 жители, през 1992 година – 7466 жители, през 1997 година – 7684 жители.
Църквата „ Рождество Богородично “ е построена в 1923 година.
В 1943 година името Симитли е заменено от Изворите , но в 1945 година е възстановено. В 1964 година Симитли е обявено за селище от градски тип. На следната 1965 година е присъединено Ораново, а на 29 август 1969 година Симитли става град.
География
Град Симитли е разположен на 16 km южно от областния център Благоевград , на 50 km северно от град Сандански , на 66 km от Петрич и на 116 km от столицата София . Намира се в Симитлийската котловина в полите на планините Рила , Пирин и Влахина . Река Струма го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал Ораново . Тук Струма приема Градевската река . От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 km от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали .
Събития
На 8 септември ( Малка Богородица ) се провежда традиционен събор , на който се изявяват самодейни състави от общината.
През месец януари се провежда традиционен кукерски фестивал.
През месец януари се провежда традиционен кукерски фестивал.
Личности
Сред известните симитлийци са революционерът Яне Маламов (1865 – 1925), математикът Юлиан Ревалски (р. 1956) и артистът Николай Кимчев (р. 1952). От Симитли е и българската шампионка по вдигане на тежести Гергана Кирилова .
Друго
Морският нос Симитли на остров Ръгед в Антарктика е наименуван в чест на града.
В Симитли съществуват два Фолклорни танцови ансамбъла – „Веселие“ и ансамбълът към читалище „Свети Климент Охридски“.
В Симитли съществуват два Фолклорни танцови ансамбъла – „Веселие“ и ансамбълът към читалище „Свети Климент Охридски“.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.