Заимчево

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . След Съединението , от 1885 г. то се намира в България с името Ичмей зиямет . Преименувано е на Заимчево през 1934 г.

Село Заимчево отстои на около 11 km на север-североизток от село Руен , 9 km на изток-североизток от село Дъскотна и 7 km на югоизток от село Билка . Разположено е в западната част на Камчийска планина , Източна Стара планина , изтеглено на около 1,5 km по южния склон под билото на неголям рид с направление изток – запад. В долината южно от него тече малък ляв приток на близката река Балабандере . Общинският път до село Заимчево – в границите му негова главна улица – е отклонение на изток от минаващия на около километър югозападно от селото общински път, свързващ общинския център село Руен през селата Добра поляна , Снежа и Ясеново със село Дъскотна . Надморската височина по главната улица при влизането в селото от запад е около 440 m, при джамията в центъра – около 425 m и в източния край – около 360 – 370 m. Северно от джамията надморската височина достига около 450 m.

Поминъкът на селото се основава на зърнопроизводство, тютюнопроизводство, картофопроизводство, говедовъдство, овцевъдство.

Населението на село Заимчево от 361 души към 1934 г. достига към 1985 г. – след колебания в числеността, до максимума си – 680 души, след което намалява до 439 души (по текуща демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 455 лица, за 438 лица е посочена принадлежност към „ турска “ етническа група и за останалите не е даден отговор.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.