Берсин
Област: Кюстендил
История
Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.
В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).
В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“ , изписана от Евстатий Попдимитров .
През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.
При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил .
Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).
Изграден е язовир „Берсин“.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).
В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“ , изписана от Евстатий Попдимитров .
През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.
При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил .
Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).
Изграден е язовир „Берсин“.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
География
Село Берсин се намира в Западна България , в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил , на шосето за село Страдалово , в източните поли на планината Осогово . Разстояние до град Кюстендил – 8,3 km.
Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.
Климат – умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
1949 – 1955 – Община Берсин 1955 – 1978 – Община Граница 1978 – днес – Община Кюстендил
Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.
Климат – умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
1949 – 1955 – Община Берсин 1955 – 1978 – Община Граница 1978 – днес – Община Кюстендил
Събития
През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден .
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
