Медковец
Област: Монтана
История
Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8 – 6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „ Липена “, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „ Пчелиньете “ и в местността „ Главния геран “.
Селото е основано не по-късно от първата половина на XVIII век . Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед . Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство . През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известният унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:
И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в най-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец.
„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц
През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание . Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „ Света Параскева “, обявена за национален паметник на културата . Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови .
През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация , като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.
Селото е основано не по-късно от първата половина на XVIII век . Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед . Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство . През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известният унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:
И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в най-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец.
„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц
През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание . Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „ Света Параскева “, обявена за национален паметник на културата . Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови .
През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация , като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
