Абланица

Село Абланица е призната на 24 октомври 1975 г. за село дотогавашна населена местност от село Цветино с присъединено през 1978 г. селище Колиби Магерови.

През 1967 г. в селото е открита сградата на училище „ Христо Ботев “ като училище – интернат, в което да се обучават над петстотин ученика от района на бившата община Цветино. След промените, последвали 10 ноември 1989 г. учебното заведение губи част от своите ученици. Понастоящем училището е със статут на защитено и средищно , като към него функционират и две подготвителни групи. Учебният процес се осъществява в слети паралелки, по две в началната и прогимназиалната училищни степени. Училището е с курс на обучение от първи до осми клас. Учебните занятия се провеждат едносменно, само сутрин.

Село Абланица се намира на около 45 km югозападно от областния център град Пазарджик и 12 km запад-югозападно от общинския център град Велинград . Разположено е в Западните Родопи , по левия (северния) долинен склон на течащата в посока на изток край него река Абланица, ляв приток на Чепинска река . Надморската височина по общинския път в ниската южна част на селото е около 970 m и нараства на север до около 1000 m.

Общинският път през Абланица води на югозапад до село Цветино , а на изток до връзка с третокласния републикански път III-843 (Велинград – Сърница ).

На около 700 m източно от Абланица е жп спирка „Цветино“ на теснопътната железопътна линия Септември – Добринище (жп линия 16) .

Числеността на населението на село Абланица по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.