Владимир

Село Владимир е съставно селище на историко-географската област Мраката. Разположено е сред Радомирската котловина, в западното подножие на възвишението Света Петка, на около 670 м средна надм. вис. То е от купния тип селища – компактно събрано на едно място.

Районът на днешното село е бил обитаван от дълбока древност. Това е засвидетелствано от разкритите останки на праисторическо селище в м. „Средорек“, в югозападна посока на десния бряг на р. Блато. Доказателство, че поселищният живот е продължил и през античността намираме в множество археологически находки из околността, произхождащи от трако-римската епоха и ранното средновековие. В потвърждение, могат да се посочат следите от няколко антични и късноантични селища, крепост – „Градището“ (на хълма Св. Петър), светилище и други старини.

Навярно някои от древните селища са продължили съществуването си и през средновековието, когато, отново на възвишението Св. Петър, е възникнал манастир, далечен предшественик на днес известното Владимировско манастирче „Св. Петка“. До него е имало изворче с лечебни води, но е пресъхнал преди няколко години.

Предисторията на село Владимир е свързана със старото средновековно селище Друган, тъй като първоначално то е било една от многото негови махали. Най-ранните писмени известия за Друган намираме в османските данъчни регистри от XV-XVI в., където е записвано под същото име – Средни и Долна Диругян, Дургян и др.

През целия османското робство махалата, която впоследствие се обособява в отделно село, е неделима част от мозайката махали на Друган.

От първата половина на XVII до към средата на XIX в., Друган, респективно и махалата Владимир, в административно отношение се е числял към кааза Самоков, Софийски санджак. Причината за това може да се търси в развитието на традиционния рудодобив в планините Голо бърдо и Верила, както и в близостта на намиращите се във и около тези планини села до големия център Самоков. Но в духовно-църковно отношение селото по-скоро е гравитирало към Радомир.

Белег за значимостта и големината на махалата Владимир и християнската принадлежност на жителите ѝ, е съществуването на собствен храм – възрожденската църква „Св. Пророк Илия“. Храмът е изграден през Възраждането (1861 г.), когато Владимир е било махала на обширното тогава село Друган. По това време не е имало друг действащ храм в селото. В нея са открити няколко ценни богослужебни книги – лист от триод от 1710 г., осмогласник от 1860 г., требник от 1878 г., което свидетелства, че в нея е воден активен духовен живот. Този факт подсказва не само за доброто материално благосъстояние на владимирци, които са се занимавали основно със скотовъдство, но и за техния силно изявен дух. Те издигат черквата изцяло със собствени средства и труд. Някои от по-големите дарители са погребани до самата църковна сграда. Надгробните им паметници могат и днес да се видят.

След Освобождението до 1892 г., Владимир е било към Друган , след което се числи като махала към селска община Друган, а от 1955 г. е със статут на отделно село.

На 27 юни 1944 г. при нападение над махалите на Друган Опалово, Владимир и Старо село комунистически партизани от Радомирския партизански отряд убиват в къщата му кметския наместник на Владимир Спас Шаранков, както и баща му Никола Шаранков.

Отстои на 16 км югоизточно от гр. Радомир и на 45 км югозападно от столицата София. Вдясно от главен път Е79 (посока София – Кулата). Съседни на Владимир са селата: Друган (северно), Долна Диканя и Дрен (източно), Гълъбник и Чуковец (южно).

Селото е разположено между планината Верила и Конявската планина . Южно от селото протича река Арката, която е свързана с язовир Арката в с. Долна Диканя.

Селското землище е разположено върху изцяло равнинен релеф, като почти 100 % от земите му са обработваеми – отглеждат се зърнени и кореноплодни култури.

Официалния празник на селото е на 3 август.

Всяка година 14 октомври при параклиса „Св. Петка“ се прави курбан за честването на църковнията празник на Петка Българска

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.