Въбел

Името идва от славянската дума „въбел“ – кладенец . Името се среща на много места в България като местно или речно име – Въбел , Въбела и със запазена носовка Въмбел . Според „ Българския етимологичен речник “ сродни славянски думи са сръбското убао , убла , кладенец , руското от XI век уболъ , улица; кладенец , полабското wûmbâl , извор . Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското amb , amp , родителен падеж amboy , ampoy , облак , гръцкото (пеласгийско) ὅμβρος , дъжд , латинското imber , дъжд; вода, течност , авестийското awrəm , облак , староиндийското abhrám , дъждовен облак; мрачно време , ámbháh , ámbu , вода от индоевропейското *ombh-, *mbh.

Има написана история на село Въбел от кфн. Кирил Ангелов Стерков, директор на училището в селото в която се проследява историята на селото от създаването му, промяната на местоположението му през годините.

Селото е разположено на Никополското плато. Зимата е особено тежка поради обилните снеговалежи и огромните преспи . Лятото е сухо и горещо, но земята е подходяща за земеделие.

Населението се състои от православни българи .

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.