Яврово

Село Яврово е много старо българско селище, съществувало още по времето на византийското владичество над българските земи в периода 1018–1185 г. За пръв път се споменава като местност под името Аврово в устава на Бачковския манастир от 1083 г.

Като „село Яворово“ се споменава в четвъртото писмо на испанския рицар дон Алвизо дел Гранада, минал през българските земи като участник в Третия кръстоносен поход през 1189–1190 г. В писмото до своята любима донна Паула рицарят отбелязва: „На връщане за града на Филип ( б.ред. — Пловдив) минахме през едни села, които наричат Добролонг ( б.ред. — Добралък) и Яворово, дето водата е много вкусна.“

В селото е запазено предание за преминаването на кръстоносците в края на XII в., наричани тогава от явровци „францалиете“. Францалиете били едри мъже, „заковани целите в железо“, които карали населението на Яврово да ги среща със софри на главите, откъдето те си набождали яденето с шишове и ножища. За да се предпазят от тях жителите на селото в ония времена, построили четири кулички в четирите му края — на Кичър, на Батив дол, на Свети архангел и на Друма. При нападение на францалиете срещу селото съгледвачите в тези кулички свирели с особени пищялки, а населението на Яврово в такива случаи се укривало в гората.

Село Яврово се намира в Родопите. Намира се на 30 км от Пловдив и на 11 км от Асеновград . Има асфалтов път. Селото е разположено амфитеатрално и от него при ясно време се открива гледка към Тракийската низина , Средна гора и Стара планина . Вижда се и връх Ботев .

На 8 септември е празникът на селото с голям пазар, жива музика, хоро . След литургията се прави търг с благотворителна цел. Събраните пари се използват за реставрация на църквата.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.