Боил

През Османския период , след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа селото се нарича Емирлер . От 1913 до 1940 година, село Боил попада в границите на Румъния , която тогава окупира Южна Добруджа . Училището в селото е основано през 1916 г. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г. и е преименувано на Боил през 1942 г.

След 1944 г. в Боил е установено пълномощничество към Общинско управление и Съвет в село Паисиево . Народно читалище „Васил Левски“ – с. Боил е създадено през 1945 г., а ТКЗС „Нов живот“ в селото е учредено през 1956 г.

С указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. е заличено близкото село Таркан , което е присъединено като квартал на Боил. От 1979 г. селото е кметство към Селищна система Окорш . В края на Възродителния процес през 1985 г. селото наброява 1104 жители, по-голямата част от които са от турски произход . През 1987 г. село Боил преминава в състава на Община Дулово. Селското училище работи до 2008 г. под названието Народно основно училище „Н. Й. Вапцаров“ , след което е закрито.

Село Боил се намира на 66,1 км от град Силистра , на 25,6 км от град Дулово , на 22,8 км от град Главиница .

Селото се намира на 387 км от столицата София и на 162 км от град Букурещ .

Преобладаващата надморска височина е от 215 до 230 м.

Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа .

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток . През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Почвите са плодородни – черноземи . Отглежда се главно пшеница , царевица и слънчоглед .

Кемал Бунарджиев – писател

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.