Босна
Област: Силистра
История
Основатели на селото се смятат Бошнаковият род, изселили се преди два века от Босна и Херцеговина. И от там произлиза името му.
През 1947 година комунистическият режим създава при селото концентрационен лагер за жени, който е закрит няколко години по-късно, а лагеристките прехвърлени в Белене .
През 1947 година комунистическият режим създава при селото концентрационен лагер за жени, който е закрит няколко години по-късно, а лагеристките прехвърлени в Белене .
География
Село Босна се намира на 8 км от общинския център Ситово и на 35 км от областния център Силистра.
Събития
Тук на 22 май 1989 година е проведен мирен митинг срещу т.нар. Възродителен процес . По този повод е издигнат паметник-чешма на площада пред кметството, където е проведено събитието. Надписът на мемориалната плоча, поставена на предната страна на паметника гласи: "Тук на 22 май 1989 г. се проведе митинг срещу „Възродителния процес“ да няма повече подобен повод! Вечно братство между етносите в България!"
Личности
Хюсеин Расим Гюлер – поет Хабил Курт – поет Исмаил Исмаилов – депутат Али Осман – скулптор
Друго
От тук към Юга започва най-голямата гора (158 000 дка) в Североизточна България „Зли дол“ и съответно и Лудогорието , а към Севера Край Дунавска Добруджа.
След 9 септември 1944 година край селото е изграден един от първите комунистически лагери за принудителен труд за жени. По лагерите са изпращани предимно бивши полицаи, царски офицери, белогвардейци, легионери и ратници, иванмихайловисти , бивши лидери на буржоазни партии, бивши министри, анархисти, николапетковисти и лулчевисти , заловените при опит за бягство от България, участници в нелегални групи и конспирации, разпространители на слухове и вицове.
↑ www.grao.bg ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4 . с. 388.
След 9 септември 1944 година край селото е изграден един от първите комунистически лагери за принудителен труд за жени. По лагерите са изпращани предимно бивши полицаи, царски офицери, белогвардейци, легионери и ратници, иванмихайловисти , бивши лидери на буржоазни партии, бивши министри, анархисти, николапетковисти и лулчевисти , заловените при опит за бягство от България, участници в нелегални групи и конспирации, разпространители на слухове и вицове.
↑ www.grao.bg ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4 . с. 388.
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.