Калипетрово

През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Калипетра , където вероятно получава от местното земеделско и бъчварско общество финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“, като оставя сведения и за местните първенци.

През август 1855 г. „ Цариградски вестник “ съобщава, че според получени в редакцията писма Калипетра е сред населените места, в които е регистрирано огнище на холера .

От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените в Румъния добруджанци , разпространяван под името Мартиролог на добруджанските първенци . В тези списъци са запазени имената на 384 души, отвлечени от Калипетрово в Румънска Молдавия по време на Първата световна война .

Селото е разположено на около 2 км южно от град Силистра . През 70-те и 80-те години на XX век е квартал на Силистра, но по-късно е самостоятелно населено място. С население от 4554 души това е седмото по големина село в България. Името му идва от „Кали Петър“, което в превод означава „Хубав Петър“. В миналото се е казвало село Станчево.

Селото има редовна автобусна връзка с областния град, както и влакова с мотрисите от Самуил. На територията на селото и около него има редица предприятия и фирми, пряко свързани с развитието, както на Калипетрово, така и на областния център.

Кукерски фестивал и събор на село Калипетрово на 12.06.

Кръг от републиканския шампионат по автокрос.

„С песните на Васила Вълчева “– регионален конкурс за изпълнители на народни песни.

Васила Вълчева (1906 – 1981), изпълнителка на добруджански народни песни Петьо Димитров – еколог и икономист, допринесъл за екологичното равновесие за селото Кирил Еников (1912 – 1997), учен по почвознание и агрохимия, професор Йордан Иванов – инженер лесовъд. Станко Димитров Каратонев (роден на 6 януари 1922 г., починал на 31.08.1985 г.) – известен строител, майстор и бригадир, участвал в строителството на много архитектурни забележителности в селото, като читалищната сграда, открита през 1964 г., новото училище „Кирил и Методий“, новото кметство и др. Много къщи от новото село също са строени от Станко Каратонев. Младен Николов – акордеонист Хрусан Калчев (1853 – 1937), български опълченец. Никола Калипетровски , български учител и политик, кмет на Провадия, депутат в Учредителното събрание през 1879 година. Христо Черковналиев , най-ярката личност на селото през 19-ти век.

Характерна и активна читалищна дейност. В селото развиват дейност няколко пенсионерски клуба със своя самодейност и участие в различни фолклорни фестивали из България. Селото разполага и с футболен отбор, който всяка година е водещ в Силистренския регион.

За Калипетрово е характерна традиционната българска кухня. Калипетренци си падат малко червоугодници и обичат обилното ядене и пиенето на вино и ракия, собствено производство. Изобщо производството на последните две се е превърнало в общоселски спорт.

Калипетренци са великолепни танцьори на народни танци от Добруджанската фолклорна област, които те често изпълняват в местната механа – „Добруджанска къща“.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.