Градец

Село Градец се намира на около 22 km североизточно от областния център Сливен и около 13 km югоизточно от общинския център Котел . Разположено е в Източна Стара планина , в малко долинно разширение на река Луда Камчия в горното ѝ течение, край двата бряга на реката, в периферията на Стидовска планина от юг и Котленска планина от север. Климатът е преходноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо светли лесивирани и метаморфни. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 379 m, в източния му край нараства до около 420 – 430 m, а в северозападния – до около 420 m.

Третокласният републикански път III-488 се отклонява на югозапад от минаващия североизточно от Градец второкласен републикански път II-48 , минава през Градец и село Ичера и води до Сливен и връзка там с второкласния републикански път II-53 .

Землището на село Градец граничи със землищата на: село Медвен на север; село Дъбовица на североизток и изток; село Скала на югоизток; село Мокрен на юг; село Ичера на запад; село Катунище на северозапад.

Населението на село Градец, наброявало 2458 души при преброяването към 1934 г. и 3932 към 2001 г., наброява 4150 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 3759 лица, за 701 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 2970 – към „ ромска “, за 29 – „не се самоопределят“ и за 51– „не отговорили“, а за принадлежност към „ турска “ и към „други“ не са посочени данни.

Културната дейност на читалището започва е още от основаването му през 1869 г. Има театралната трупа и самодейна певческа група. Читалището разполага с библиотека.

Всяка година читалищното ръководство организира поне по една традиционна „Среща на поколенията“, обикновено през лятото. На нея присъстват както местни жители, така и потомци на стари градечани, отдавна изселили се от селото.

Градешката архитектура е във възрожденски стил. Сред старите дървени къщи и калдъръмени улички има множество архитектурни шедьоври.

Стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността.

Андрея Повивков, български революционер от ВМОРО, четник на Константин Калканджиев Васил Рахнев , четник Димитър Ганев (1898 – 1964), български политик, комунист, председател на Президиума на Народното събрание (1958 – 1964) Петър Гудев (1862 – 1932), политик Петър Пармаков (1850 – 1876), революционер Димитър Кукумявков (1847 – 1902), революционер Димитър Хапев -Митричката, революционер Петър Тодоров - Чапата (1884 – 1924), български революционер от ВМОРО, починал в София, участвал в потушаването на Топлишкото въстание под командването на Михаил Думбалаков . Радко Димитриев (1859 – 1918), български военен деец Симеон Русков (1920 - 1977), инженер, първи директор на АЕЦ Козлодуй Стефан Цанев (1881 – след 1944), български военен деец, генерал-лейтенант Шибил (?-19 век), разбойник циганин споменат в книгата на Панайот Хитов „Как станах хайдутин“: Жени Божилова-Патева (1878 – 1955), правозащитничка Атанас Гинев 1930 – 2010, общественик, пръв посланик на България към ЕС и НАТО

Градец е свързан и с името на известния виенски лекар Йохан фон Бренер .

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.