Байлово

Село Байлово е разположено в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора . Намира се близо до нейното било и на юг от прохода Гълъбец . Селото се намира на 44 km източно от столицата София .

По повод неговото разположение Елин Пелин е написал:

Защитено от север от високите хребети Фрелим и Опор (1089 м), от изток от Гола могила, открито на юг и запад към далечните гористи средногорски възвишения.

Събор на селото, провеждан през първата събота на месец юни; Религиозен празник на Спасов ден или Възнесение Господне (40 дни от Великден ) в местността Спасова могила ; Религиозен празник на Никулден – летен в местността „Калугерица“ – 9 май; Регионален празник „Който се смее, дълго живее“, посветен на хумора и шегата – 1 април; Ежегоден международен турнир по шах с награден фонд, регистриран през 2012 г. във ФИДЕ и отчетен за международен рейтинг по ускорен шахмат. Третият турнир за шахматисти с коефициент ЕЛО до 2100 се проведе на 1 – 2 юни 2013 г. във фоайето на дом-паметник „Елин Пелин“ в с. Байлово; Ежегоден детски шахматен турнир с награден фонд, основан през 2012 г. Вторият турнир се проведе на 21 – 22 септември 2013 г. в дом-паметник „Елин Пелин“ в с. Байлово; Ежегоден национален турнир по белот по системата на пряка елиминация (3 от 5 игри) с награден фонд – провежда се в края на месец март; Национален конкурс за разказ на тема „Съвременното българско село“.

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) (1877 – 1949) – писател, родом от с. Байлово, един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на галерия ярки и незабравими образи. Творчеството му е един от върховете на българското повествователно изкуство. Произведенията му са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика; Кара Станьо Иванов – баща на Йото Варджията , дядо на Елин Пелин – основател на днешното с. Байлово ок. 1815 г., преселник от Болчовската махала на с. Поибрене ; Йото Варджията, с истинско име Иван Стоянов Станьов (1828 – 1915) – баща на Елин Пелин, един изключително любознателен и сръчен човек, за когото казвали „каквото похване, прави го“. Имал е варница (оттам е и прозвището му), правил е тухли и керемиди (първо в двора си, а след това източно от Байлово в м. „Сплитските ливади“, където направил цяла керемидарница). Освен варджия, бил земеделец, зидар, дърводелец, кантонер, правел коли и веялки – първата веялка в селото била негова. След Освобождението, заедно с неговия съселянин Петър Станьов поели за Софийска община направата на гальотите. Дървените части правил той, а железните – Петър. Неговият проект за вятърна мелница е отразен от сина му в разказа „Ветрената мелница“, в който дядо Йото Варджията е взет за прототип на Лазар Дъбака; Тота Иванова , с истинско име Стоянка (1831 – 1903) – майка на Елин Пелин, родом от село Белопопци . Името на баща ѝ било Петко, а на майка ѝ – Мария (от с. Макоцево ). Тота се омъжва за Йото Варджията (Иван Станьов). На тях им се раждат деца: Стоян (1859), Пена (1862), Велко (1865), Христо (1869), Захари (1873), Димитър (1877) и Мария (1885). Между тези деца е имало и други, които починали – Йордан, Александър, Параскева и едно, на което името не се помни. Животът на Тота Иванова завършва като живот на мъченица. След нещастен случай, една година след раждането на Димитър, тя окуцява с единия крак. Няколко месеца след раждането на най-малкото ѝ дете – Мария, тя окуцява и с другия крак. Цели двадесет години прекарала на едно място като жив труп. Починала през 1903 г., когато писателят бил 26-годишен, който я използвал за прототип на героините си в разказите „Майчин гроб“ и „Гост“ (Кирилица); Д-р Иван Велков (1891 – 1958), археолог, доктор на археологическите науки, братов син на Елин Пелин (на Велко), баща на проф. Велизар Велков ; Проф. Велизар Велков (1928 – 1993), историк и археолог, директор на Археологическия институт към Българска академия на науките /БАН/ (1987 – 1993), заместник-председател на БАН (1991 – 1993) – син на д-р Иван Велков; Ангел Ганчов Тонков (1881 – 1924) – прототип на Ангел от разказа „Изкушение“ на Елин Пелин. Бащата на Ангел е убит в Сръбско-българската война през 1885 г., като през същата година умира и майка му. За Ангел се грижи Томе Михайлов и жена му Стойна от Байлово. Той участва в Първата световна война като взводен подофицер. След войната отваря бакалница в къщата на Йото Варджията (бащата на Елин Пелин), а след това се мести в съседната къща на дядо си Никола Тодоров Станьов в Байлово. Друг такъв човек и търговец, който да помага на хората с каквото може – едва ли е имало по другите села. Ако даде пари някому в заем, лихва никога не взимал. На негов имот е построен дом-паметникът „Елин Пелин“ в Байлово; Андрея Стоев Ценов (1877 – 1943) – прототип на Андрешко от разказа „Андрешко“ на Елин Пелин; Богдан Атанасов Спасов (Станко) (1921 – 1944) – най-младият командир на чета в партизанска бригада „Чавдар“ (София) . Като кандидат-подофицер в инженерната школа в София бяга от казармата, за да се присъедини към отряда „Чавдар“, в чиито редици на 29 февруари 1944 г. в м. „Три могили“, няколко месеци след женитбата си, е убит от жандармерията. Няма деца. Негов бюст-паметник в Байлово е издигнат под основното училище „Елин Пелин“ (закрито в края на 90-те години на XX век); Боне Петков Стойчев – прототип на Боне Крайненеца от разказа „На браздата“ на Елин Пелин; Гацо Панев Стоицов-Лисичката – прототип на Лисичката от разказа „Хитрец“ на Елин Пелин; Геро Петков-Комитата – прототип на героя от разказа „Петко Комитата“ на Елин Пелин, наречен Комитата, заради неукротимия му патриотичен нрав. Родом от с. Белопопци, брат на Тота Иванова, майката на Елин Пелин, която често разказвала на децата си за него. Геро бил сиромах, без имот, ратай при турци и българи чорбаджии. Раждат му се две деца – Велин и Иван. При спречкване с последния си чорбаджия Геро му „светил маслото“ и забягнал, за да стане комита; Димитър Йончев (1909 – 1944) – ръководител на антифашистката борба в Байлово, преди и по време на Втора световна война . Негов паметник е издигнат в непосредствена близост, източно от дом-паметника „Елин Пелин“ в Байлово; Димитър Пенчев – македоно-одрински опълченец от 2 рота на 5 одринска дружина; Иван Велков – български опълченец, загива при боевете край Стара Загора на 20 юли 1877 г.; Иван Колев Петков – прототип на Благолаж от разказа „Косачи“ на Елин Пелин; Лукан Вълков – прототип на ратая Лукан от разказа „Самодива“ на Елин Пелин; Митар Стоянов Герака (ок.1860 – 1918) – прототип на отец Игнатий от разказа „Пролетна измама“ на Елин Пелин; Никола Тодоров Станьов (1865 – 1954) – прототип на чичо Кола от разказа „Първи сняг“ на Елин Пелин. Най-прочутият за времето си ловец на зайци, вълци и лисици в Байлово, за когото казвали: „стреля ли, не пропуска…“; Петър Костадинов Станьов (1858-ок.1933) – прототип на Франц Техниката от разказа „Ян Бибиян на луната“ и на чичо Петър от разказа „Петкан“ на Елин Пелин. Бил е изключителен предприемчив и сръчен човек, с изобретателен ум, като бащата на Елин Пелин, с когото били приятели. Поправял часовници, правил печки, кюнци, веялки и всичко, каквото му се донесе. След Освобождението с дядо Йото Варджията спечелили за Софийска община доставката на гальотите, с които тогава се изволзвал боклука на младата столица. Също така бил много духовит и благодум, поради което му викали „чичо Петър с благите думи“. Зимно време отварял в къщи кафене, и то не толкова за печалба, а за да събира бедните си съселяни на раздумка. Вересиите им записвал с тебешир по тръбите на печката, по самата печка или с молив по стените. След една-две зими цялото помещение било изписано с имена. Насред тавана на кафенето бил окачил един голям звънец. Когато някой от гостите се увличал в приказки и прехвърлял истината, тогава чичо Петър подръпвал въженцето и звънецът, за да подсети разказвача да лъже по-малко, защото е „попрекалил“… Симеон Панчов Стойнов – прототип на Монката от разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин; Стоян Костадинов (Казака) – български опълченец, зачислен в първа дружина, не е раняван, служи до 1 юли 1878 г. и е награден с руски сребърен медал и български светло-бронзов. Доживява Освобождението; Стоян Марков Маргин – прототип на Маргалака от разказа „Гераците“ на Елин Пелин; Цветан Тонков – български опълченец, ранен на 9 август 1877 г. при боевете на връх Шипка. Доживява Освобождението; Цветан Богданов (1923 – 1992) – художник-реставратор, реставрирал фрески и мозайки в Храм-паметник „Свети Александър Невски“ , Рилски манастир (Хрельовата кула), Кремиковски манастир , Бачковски манастир , Преображенски манастир и много др. храмове в страната ни. Участвал в реставрацията и изографисването на „Самоковската порта“ и „Чадър чешма“ в Самоков , църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Байлово и други; Добре Добрев (1914 – 2018) – родолюбец, известен дарител за реставриране на християнските храмове из цяла България, наричан още „Светецът от Байлово“; Никола Войнов (Байловският Благолаж) (1947) – признат на конкурс в Габрово през 2005 г. за най-големия хитрец и лъжец на България.

На Байлово е наречена улица в квартал „ Сухата река “ в София ( Карта ).

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.