Габра

Първи сведения за село Габра има в османски регистър на джелепкешаните (търговци на добитък) от месец ноември 1576 г. Документът представлява подробен опис на джелепкешаните от 13 каази , между които и Софийска, съставен е от кадията на град Пазарджик Джафер. Документът се пази в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ като архивна единица 23 под сигнатурен фонд 95. В този документ срещу село Чукурово (днес Габра), спадащо към софийска казаа, се четат имената на няколко жители на селото и е записан броят на предадените на Османската империя овце.

Предание разказва, че през първата половина на 16 век в района на сегашното село Габра отседнали малка група роби. Повечето били българи, живеещи в областта Шумадия (вероятно Поморавието ), между които имало и сърби , бошняци и черногорци (в селото все още се срещат две фамилии – Сръбски и Бошнякови ), които били закупени от саранбейския паша, който наредил на своите пазачи да избягват населените места, тъй като от стар спахийски ферман се знае, че когато феодал премине с някаква стока, включително и роби , през територията на друг феодал, следва да плати висок данък. Така конвоят заобиколил град София и се отправил за Саранбей (днес град Септември ) през дълбоките и девствени гори на Лозенската планина . Тук сведенията, стигнали до нас през вековете, се разделят на две. Според едни – робите убили своите пазачи и заживели свой живот в местността Длъга ливада , а според други – те били застигнати от изпратената след тях потеря на средецкия паша в местността Банището , били отнети и оставени под разпореждане на новоселския онбашия.

Първите сгради са построени в местността Сърбеница , имали зид 1,5 м и са били покрити с дървета – нещо като бачия, а на средата се намирало огнището. Заселването е признато от турската власт и селото е наречено Чукурова (Чукурово) – на турски : çukur – дупка, котловина . Поминъкът на населението от онова време е животновъдството, а по-късно и производството на дървени въглища .

От Сръбеница заселниците се преместват в местността Дъхчанец , където има по-добра вода за пиене и си направили по-хубави къщи. Срещу новото село забиват дървен кръст и наричат мястото на Свети Спас затова, че тук намерили спасение и от тогава започват тържествено да празнуват Спасовден , който и до днес е селищен празник на Габра.

След една чумна епидемия населението се премества на днешното място на селото. Покрай дерето на река Габра (наречена така от изобилието на габрови гори) си правят нови къщи – също така ниски, плетени, но измазани с кал. За водопой ползват кладенците Брежляк , Стубельо и Соленико .

Други сведения за село Габра има в списък за организиране на султански лов от 21 януари 1681 г. В списъка се сочат всички села от софийската кааза, които е трябвало да дадат ловци. Между тях са: с. Орман ( Лесново ) – 9 ловци, с. Мусакьой ( Мусачево ) – 8, с. Хан Джедит ( Нови хан ) – 40, с. Новосел ( Елин Пелин ) – 17 и с. Чукурово (Габра) – 8 ловци...

През 1856 година в „ Цариградски вестник “ излиза съобщение, че придошлата река Габра разкрила афльориментите на въглищните пластове. Вероятно габренци са знаели доста преди това за залежите на въглища в района, но са го укривали умишлено, за да не привлича вниманието на турците. По същия начин според друго местно предание, след едно земетресение в района на селото избликнал горещ минерален извор, който жителите на тогавашно Чукурово затрупали с овчи кожи и вълна. Паралелно с лигнитните въглища в околните гори местното население е правело жижници, в които са произвеждали дървени въглища. Нуждата от въглища за самоковите в близкия Самоков е причината за началото на разработването на въглищни залежи от османската държава. Така през 1867 година отново в брой 311 на „Цариградски вестник“ излиза съобщението с подробности около Чукуровския въглищен басейн и решението на османското правителство за разработване на находището.

Гсподинъ Издателю Цареградскаго Вѣстника: Напрѣди щото ви вкратцѣ извѣстили бѣхме безъ всяка подробность за камени-те вѫглища, сега ви даваме точно изѣвстіе, защо въ чукуровска-та планина ся изнайдоха отъ единъ Чиновникъ на честитиіатъ Васивъ паша Нишкій губернаторъ и у Самоковъ презъ чершія-та два голѣми кошове прекараха заптіета-та заедно съ Болгари-те рабаджіи отъ село-то Чукурово; нѣкой отъ наши-те Согражданѣ взѣ отъ тойзи кюмюрь за опыть да ли ще гори, боя-та му е чернолъскава, като ся запали весма тежко смърдеше, на кюкюртъ, и добрѣ горѣ...

Само 5 години след това от друг вестник „ Дунав “ от 2 юли 1872 става ясно, че годишният добив надвишава 500 тона. Това дава основание да се смята, че мина Чукурово е най-страта въгледобивна мина в България. Добивът на въглища в Перник и в района на Тревненския Балкан започва малко по-късно, съответно през 1872 и 1874 година.

Добивът на дървен кюмюр , добре развитото животновъдство и по-рядкото безпокойство от страна на турците, поради отдалечеността на селото от главните пътища, привличат семейства от други села, които се заселват в тогавашно Чукурово. Така селото постепенно се разраства и постепенно се оформя като миньорско селище.

На 25 декември 1877 г. Чукурово е освободено от османско владичество . Впоследствие тук, в селското землище, минава границата между Княжество България и Източна Румелия . Поради това често се срещат данни за селото от регистрите на вакарелската митница .

През 1934 г. селото е преименувано и носи името на река Габра .

Намира се на 29 км от центъра на София в планински район. Разположено е в малка триъгълна котловина, на 890 м. надморска височина , затворена между Лозенската планина на север (връх Попов дел ) и най-западните разклонения на Вакарелските ридове на Ихтиманска Средна гора на юг (Даутица), запад (Габровец) и изток (Пардонската китка). През Чукуровската котловина тече река Габра , която преминава и през селото в посока от запад на изток. В землището на селото се намира най-старата въгледобивна мина в страната – Мина Чукурово , в която за първи път са добити въглища през 1856 година.

В село Габра всяка година се организира общоселски събор в съботата веднага след църковния празник Възнесение Христово-Спасовден , а през последната събота на август в местността Манастиро се провежда празник по случай Деня на миньора.

Олег Попов , народен представител в XL народно събрание от „Коалиция за България“

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.