Говедарци
Област: София
История
Старото наименование на Говедарци е било Българане и Мацакурово. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина и селищата, развивали се на мястото на сегашното Говедарци, са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете южно от Говедарци е запазен Фердинандов път, строен в края на ХIХ в. по нареждане на княз Фердинанд. Той е трябвало да свърже Говедарци с Рилския манастир, но не е завършен и достига само до Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.
По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското владичество, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:
добив на разсипен магнетит „желязна руда“; „жижни“ за производство на дървени въглища; „видния“ за претопяване на рудата и добив на желязо; „мадани-самокови“ за обработка на желязото до краен продукт.
„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и „нови“ минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.
По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското владичество, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:
добив на разсипен магнетит „желязна руда“; „жижни“ за производство на дървени въглища; „видния“ за претопяване на рудата и добив на желязо; „мадани-самокови“ за обработка на желязото до краен продукт.
„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и „нови“ минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.
География
Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила , по поречието на река Черни Искър . Разположено в Говедарската котловина на 1157 м надморска височина, то има умерено-континентален климат с минимална януарска температура -33,6 °C и максимална юлска +30,3 °C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см. Курортно село Говедарци е част от най-голямата туристическа ски зона на Балканския полуостров и една от най-големите в Европа, която включва курортите Боровец, Бели Искър, Мала Църква, Маджаре, Говедарци, Мальовица под наимеванието Ски курорт - Боровец Искровете Мальовица.
Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.
Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.
Събития
„Св. Троица“ (Петдесетница) – официален събор на селото (27.05.2018) Гергьовден – събор на Манастир „Св. Георги Победоносец“ Тодоровден – организират се състезания с коне в м. „Лакатица“ 31 декември – организира се събор за посрещане на Нова Година Йордановден – организира се наддаване за Кръста в Манастир „Св. Троица“ – Аязмото Ивановден – традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести Национален фолклорен фестивал „Дар от природата“ – (25 – 26 август 2018)
Личности
Никола Краварев (1856 – 1920), български книжар и книгоиздател Гергана Кацарска (1984), българска попфолк певица Любомилка Кацарска (1958), републиканска шампионка ски бягане, майка на футболиста Стойко Сакалиев Людмила Живкова (1942 – 1981), политик, дъщеря на Тодор Живков
Асен Христофоров (1910 – 1970) – български икономист, писател и преводач.
Асен Христофоров (1910 – 1970) – български икономист, писател и преводач.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.