Голеш
Област: София
История
На територията на това предбалканско селце има регистрирани археологически обекти от ранната бронзова епоха в местността Яниче, както и обекти от ранножелязната и късножелязната епоха са регистрирани в местността Градище по време на теренни обходи през 1981 г. и 1982 г., ръководени от Иван Панайотов.
Името на селото произлиза от характера на местността – гола, без растителност. Първоначално се е казвало Мали Голеш и е засвидетелствано за пръв път в турски архив от 1576 г. като Гулеш.
По данни на голешкия енорийски свещеник Ровва Соколов през януари 1910 година селото има 96 къщи, 130 венчила и 678 жители. По това време в голешката енория влизат и селата Връдловци и Бребевница .
През учебната 1926 - 1927 година прогимназията в Голеш има два класа, 40 ученика (24 в първи и 16 във втори клас) и двама учители. През 1933 година в селото е основана животновъдна кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. тя има 17 члена.
След като започва да се експлоатира мина „Станянци“, от 1963 г. до 1966 г. със средства на Министерството на енергетиката и горивата е било построено железопътното отклонение „Калотина – Станянци“, като е било включено в мрежата на Българските държавни железници и се използвало за товарни и пътнически превози. Общата дължината на трасето е 16 км. Влакът е тръгвал от град София, като в град Драгоман са прикачвали товарни вагони. До 2000 г. пътническите влакове са теглени от дизелови локомотиви, а на 1 октомври 2002 г. са спрени всички пътнически превози по линията и тя обслужва само товарен трафик. Почти цялото количество от добиваните в мина „Станянци“ лигнитни въглища се транспортира за ТЕЦ „Бобовдол“. По жп линията има две гари – Калотина и Станянци, и 7 спирки – сп. Калотина, Беренде, Чепърлянци, Разбоище, Връдловци, Голеш, Беренде извор. Самата линия е причислена към участъка София – Цариброд.
В 1985 година селото има 155 жители.
Името на селото произлиза от характера на местността – гола, без растителност. Първоначално се е казвало Мали Голеш и е засвидетелствано за пръв път в турски архив от 1576 г. като Гулеш.
По данни на голешкия енорийски свещеник Ровва Соколов през януари 1910 година селото има 96 къщи, 130 венчила и 678 жители. По това време в голешката енория влизат и селата Връдловци и Бребевница .
През учебната 1926 - 1927 година прогимназията в Голеш има два класа, 40 ученика (24 в първи и 16 във втори клас) и двама учители. През 1933 година в селото е основана животновъдна кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. тя има 17 члена.
След като започва да се експлоатира мина „Станянци“, от 1963 г. до 1966 г. със средства на Министерството на енергетиката и горивата е било построено железопътното отклонение „Калотина – Станянци“, като е било включено в мрежата на Българските държавни железници и се използвало за товарни и пътнически превози. Общата дължината на трасето е 16 км. Влакът е тръгвал от град София, като в град Драгоман са прикачвали товарни вагони. До 2000 г. пътническите влакове са теглени от дизелови локомотиви, а на 1 октомври 2002 г. са спрени всички пътнически превози по линията и тя обслужва само товарен трафик. Почти цялото количество от добиваните в мина „Станянци“ лигнитни въглища се транспортира за ТЕЦ „Бобовдол“. По жп линията има две гари – Калотина и Станянци, и 7 спирки – сп. Калотина, Беренде, Чепърлянци, Разбоище, Връдловци, Голеш, Беренде извор. Самата линия е причислена към участъка София – Цариброд.
В 1985 година селото има 155 жители.
География
Село Голеш е малко, предбалканско селце, разделено на няколко малки махали. Намира се на 13 km северозападно от град Годеч и на 63 km от столицата София . Населението му по данни от 2010 г. наброява 61 жители. Голеш се намира в началото на малката планина Видлич . Тази планина понякога е разглеждана като част от Стара Планина , но тя е отделно възвишение, което дели двете локални географски области Забърде и Висок .
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
