Гурково
Област: София
История
Още от Античността е имало заселници в района на Гурково, свидетелство за което са надгробните могили в „Андреев мекаш“ и „Кундова ливада“. Местността е известна сред населението като „Митиризите“.
Според предания старото селище Рударе се е намирало между селата Гурково и Новачене, в местността „Понгьово поле“ до брега на река „Боговина“. През ХV век Рудар е хас с 54 домакинства. Предполага се, че на това място е съществувало селище от времето на Второто българско царство . Според някои изследователи Рудар изчезва, след като в съседство, на мястото на днешно Гурково се настаняват юруци , започнали да обсебват имотите на жителите на околните села. Началото на днешното село е поставено чрез заселването на тези тюркски семейства и първоначално носи името Юруклер . До 1884 година името на селото е Уруците. Юруците са тюркска етническа група, обитавала от XIV до XX век главно планински области в Мала Азия , Тракия , Македония и Епир . Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. През 1876 г. в селото са погребани отрязаните глави на някои от загиналите в боя при Рашов дол Ботеви четници.
През 1860 г. е отворено училище за българското население, което се е помещавало в частни къщи.
Българското население изживява ужасите от преследването и разгрома на Ботевите четници. В селото са донесени две побити глави, които българите са откупили и скрили в двора на църквата. Днес главите на Ботевите четници се съхраняват в библиотеката в сградата на кметството в обособена музейна част.
След Освобождението ( 1878 ) малобройното турско население продава имотите си и напуска територията на селото. В резултат на това селището се превръща в изцяло българско, каквото се е запазило. От благодарност към руските освободители жителите през 1884 г. преименуват името на селото на ген. Гурко – Гурково. При избухването на Балканската война един човек от Гурково е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
В края на 1900 г. започва и строежа на църковния храм „Св. Иван Рилски“. През 1918 г. група младежи основават културно-просветно дружество „Развитие“. . През 1927 г. по инициатива на местни учители е учредено народно читалище „Просвета 1927“, което се е помещавало в частни къщи. От 1982 г. е преместено на втория етаж в сградата на кметството. Читалището се ръководи се от председател и настоятелство. През 1934 г. е построено ново двуетажно училище. В края на 1970-те години жителите на селото са наброявали 859 души. Основен поминък на хората през годините са земеделието и животновъдството. В ТКЗС са засаждани и отглеждани зеленчукови (домати, пипер и картофи) и овощни насаждения (череши). Отглеждани са 300 бр. едър рогат добитък и 400 бр. овце. Частни стопани отглеждат около 250 бр. биволи и 500 бр. овце.
На 3 юни 1972 г. в селото е открит дом за деца, лишени от родителска грижа „Надежда“.
В края на 1980-те години жителите на селото намаляват на половина. В продължение на десетилетия в Гурково е развивана значителна културно-просветна дейност. .
Според предания старото селище Рударе се е намирало между селата Гурково и Новачене, в местността „Понгьово поле“ до брега на река „Боговина“. През ХV век Рудар е хас с 54 домакинства. Предполага се, че на това място е съществувало селище от времето на Второто българско царство . Според някои изследователи Рудар изчезва, след като в съседство, на мястото на днешно Гурково се настаняват юруци , започнали да обсебват имотите на жителите на околните села. Началото на днешното село е поставено чрез заселването на тези тюркски семейства и първоначално носи името Юруклер . До 1884 година името на селото е Уруците. Юруците са тюркска етническа група, обитавала от XIV до XX век главно планински области в Мала Азия , Тракия , Македония и Епир . Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. През 1876 г. в селото са погребани отрязаните глави на някои от загиналите в боя при Рашов дол Ботеви четници.
През 1860 г. е отворено училище за българското население, което се е помещавало в частни къщи.
Българското население изживява ужасите от преследването и разгрома на Ботевите четници. В селото са донесени две побити глави, които българите са откупили и скрили в двора на църквата. Днес главите на Ботевите четници се съхраняват в библиотеката в сградата на кметството в обособена музейна част.
След Освобождението ( 1878 ) малобройното турско население продава имотите си и напуска територията на селото. В резултат на това селището се превръща в изцяло българско, каквото се е запазило. От благодарност към руските освободители жителите през 1884 г. преименуват името на селото на ген. Гурко – Гурково. При избухването на Балканската война един човек от Гурково е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
В края на 1900 г. започва и строежа на църковния храм „Св. Иван Рилски“. През 1918 г. група младежи основават културно-просветно дружество „Развитие“. . През 1927 г. по инициатива на местни учители е учредено народно читалище „Просвета 1927“, което се е помещавало в частни къщи. От 1982 г. е преместено на втория етаж в сградата на кметството. Читалището се ръководи се от председател и настоятелство. През 1934 г. е построено ново двуетажно училище. В края на 1970-те години жителите на селото са наброявали 859 души. Основен поминък на хората през годините са земеделието и животновъдството. В ТКЗС са засаждани и отглеждани зеленчукови (домати, пипер и картофи) и овощни насаждения (череши). Отглеждани са 300 бр. едър рогат добитък и 400 бр. овце. Частни стопани отглеждат около 250 бр. биволи и 500 бр. овце.
На 3 юни 1972 г. в селото е открит дом за деца, лишени от родителска грижа „Надежда“.
В края на 1980-те години жителите на селото намаляват на половина. В продължение на десетилетия в Гурково е развивана значителна културно-просветна дейност. .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
