Драгоман

Най-древните останки от първите обитатели върху територията на днешния град Драгоман са от новокаменната епоха (неолита). Тогава там съществувало малко селище, от което до наши дни са достигнали различни оръдия на труда, като каменни брадви и чукове. Доста по-късно от това първо селище римляните построили крайпътната станция Мелдия . В нея постоянно квартирувала римска войска, за да охранява важния военен път от Белград до Цариград . Под това име селището съществувало и през част от Средновековието .

Сведения за Драгоман под имената „Драгоман“ (1530 г. – Istanbul – BOA, TD 370, s.223) и „Дирагоман“ (1576 г. – Руси Стойков – "Известия на Държавна библиотека „Васил Коларов“ (сега НБКМ – София, кн.1 за 1959 г., Сф, 1961 г., стр.402, кол.2), има в турски регистри от 1530 и 1576 г. Според двата дефтера , Драгоман е спадал към каазата „Шехир кьой“ (днес град Пирот в Република Сърбия). В съкратения регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Драгоман е отбелязан като село с 5 домакинства и 14 неженени жители. Приходът от селото е 1078 акчета .

Драгоман се намира на 36 km северозападно от град София и на 15 km от държавната граница с Република Сърбия . Градът е разположен в малко високопланинско поле в подножието на Чепън (част от планинския масив на Стара планина ), намиращо се в западната част на Софийската котловина, която придружава от юг Стара планина и минава на запад от София през Алдомировското и Сливнишкото поле.

В Драгоман е роден професор Минчо Драганов (1937 – 2011), преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

На Драгоман е наречена улица в квартал „ Овча купел “ в София ( Карта ).

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.