Заноге

За човешката дейност по тези места свиделстват останките от древни укрепления в близост до съвременните махали Мъртвинките и Царина. Тези укрепления са служели за охрана на един от пътищата от Мизия за Сердика . Около тях са намирани върхове от стрели и парчета от глинени съдове.

В местността Грънчар също са намирани перчета от глинени съдове, от където носи и името си.

Имало е също останки от стара черковна сграда в местността Манастиро, но са унищожени, понеже местността е разорана

В селското Гробище има надгробен камък, на който е изписано 701 г., но вероятно става въпрос за 1701 , понеже гробът е християнски.

През 1934 год, са намерени глинени тръби в местността Чешмата, но не е установено дали са от римско, или османско време.

Село Заноге се намира в планински район.

В селото има софийско и врачанско влияние. Облеклото, песните и хората са близки до тези в Софийско , но диалектът е по-близо до врачанския

От с. Заноге е родом военнопленника от Междусъюзническтата война 1913 г. загинал на о. Трикери-Манол Станков. Единственият на когото, по спомените на Владимир Сис, е било издялано името на каменен кръст.

„Пред един кръст аз се спирам, учуден и изненадан. Единственият каменен кръст. С каква мъка, с какво трогателно търпение трябва да е бил издялан той! Чета: „Манол Станков от Заноге (околия Вратчанска)“ – Редник, подофицер или нещо друго? Офицер не е, защото българските офицери бяха изпратени някъде в пелопонеските градове. Но тоя, който е положил толкова труд, за да издяла каменния кръст, той е обичал много, твърде много покойника. Войната на Балканите беше една колосална, жестока война. И народът, който беше най-героичен и стихиен в своя полет, беше и най-нещастен. Какви поразителни трагични случаи имаше в тая война. Боже мой, в тия буйни полкове се биеха рамо до рамо по няколко еднородни братя, баща със своя син – юноша, напуснал ученическата скамейка. Манол Станков! Може би това е единствен син на баща, също войник. Може би те наедно, под сянката на своето знаме, са видели не едно сражение и не една победа и най-после тук, в тоя пустинен остров, далеч от родний край, младият момък, крехкият, девствен живот е угаснал на бащините гърди... Или това може би е малък брат, обичан и ласкан, подобно на кроткия Венеамин в библейската легенда – и умрял в ръцете на възрастните си братя? Кой знай? Кой ще ми отговори? Но аз чувствувам, че под тоя каменен кръст, грижливо и дълго дялан под град от сълзи, под него е оставено същество много скъпо, много обично... Народ велик в своя героизъм, в своето нещастие и в своята скръб!...“

Из книгата на Владимир Сис „Гробовете на Трикери“.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.