ExplorerBulgaria

Искрец

Село

История

Историята на селото е много богата.

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Искречка околия, част от Софийското окръжие. Искречка околия се запазва и след Съединението на България.

Според местен автор „в Искрецка околия, освен цялата Клисура, са влизали още цялата Мала планина заедно с част от полето на юг от нея и всичките села на запад от Бучино дервент до Цариброд и на север – до Берковица“.

След 1900 г. поради някои причини (прокарването на жп линията София – Мездра, добивът на антрацит, основаването на Фабриката за захарни изделия и др.) административен център става Своге, който постепенно изземва икономическите и административните функции на Искрец.

География

Село Искрец се намира в планински район. През него преминава Искрецка река , която се влива в река Искър при град Своге . Край селото са разположени три групи карстови извори , известни като Искрецки извори.

Събития

Традиционният събор на селото се провежда на празника Пресвета (в църковния календар се открива като Първа неделя след Петдесетница – на Всички светии), който е подвижен и обикновено е през юни.

В района на селото се правят много курбани. Всяка фамилия от незапомнени времена има издигнат оброчен каменен кръст някъде в околността. Поводът, по който са издигнати тези оброчни кръстове и точният момент, когато това е станало, отдавна никой не помни. Но обетът се пази от потомците. Всяка година на определения ден цялата фамилия се събира – от новородените до старците, набавят продукти и приготвят курбан, на който всички съселяни са поканени. В двора на черквата „Св. Николай Чудотворец“ се прави курбан както на празника на селото Пресвета, така и на Никулден. Останалите курбани, които се организират от отделните фамилии, се провеждат на някои от църковните празници през годината.

Личности

Силви Вартан , певица (р. 1944) Иван Славков – Батето Младен Стоянов – политик от БКП

Друго

Климатът на село Искрец е известен със своята уникалност. По поречието на река Искрецка преди известно време е установено наличието на специфичен микроклимат, характеризиращ се с много чист въздух и незначителния брой на дните с мъгли, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания.

В с. Искрец има санаториум за белодробно болни. Болницата е създадена през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум с указ и дарение от Цар Фердинанд I . Мястото за създаване на санаториума е избрано от специално назначена от Цар Фердинанд комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Светият синод на Българската Православна църква подарява земите за построяването на лечебното заведение, а Министерството на горите засажда в болничния парк от 250 декара уникални иглолистни и широколистни дървесни видове, които обогатяват въздуха и го правят още по чист и лековит. Сградите са построени по проект на арх. Пенчо Койчев , който е финализиран едва през 1919 г, след проблемните години на Първата световвна война.

В самия двор на болницата се намира Искречкия манастир „Успение Богородично“ построен през 1110 г. с уникален баптистерий към него – единствената седмоъгълна кръщелница на Балканския полуостров

В селото действа Основно училище „Св. Иван Рилски“. Поради пожар в старата сграда учениците са принудени за известен период да учат в други помещения, но преди известно време тя отново е възстановена и реставрирана и учебните занятия към момента се провеждат в нея. Тази сграда е и паметник на културата. Също така в Искрец действа църквата „Св. Николай Чудотворец“, която е построена още по времето на Османското владичество. Поради нуждата от по-голям храм още през първата половина на 20 век е започнат строежа на нова църква, която се намира точно над старата и по думите на някои хора тя е замислена като умален модел на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Строежът обаче е спрян още в началото и този проект остава недовършен поради липсата на средства. Местните жители все още се надяват църквата, която трябва да носи името „Св. Иван Рилски“, да бъде довършена и открита възможно най-скоро.

На Искрец е наречена улица в квартал „ Илинден “ в София ( Карта ).

↑ www.grao.bg ↑ Йокимов П., Стоилова Л., Водещи архитектурни личности на независисма България , в "Епохата на цар Фердинанд 1", сборник, Научна конференция 2008 г. ↑ Балкански Б., Санаториумът „ИСКРЕЦ” с трайна следа в българската медицина , 07.02.2019

Категории / Тагове

Отзиви

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.