Каленовци
Област: София
География
Село Каленовци се намира между планините Чепън и Стара планина. Надморската му височина достига 664 м. Отстои на 9 km от общинския център Годеч , на 12 km от Драгоман и на 54 km от столицата София . Климатът е умерено-континентален, като се характеризира със студена зима и топло лято. Големи температурни инверсии. Постоянното население е 13 души. Екологично чист район с основен поминък животновъдство.
Каленовци е разположено сред тучни зелени ливади, борови насаждения, прекрасен чист въздух, благоуханна тишина, лазурно небе, под което разстилат мощни клони вековни дъбове, чиито сенки са приютявали в летните горещини звънливите гласове на стадата и са ехтели народни песни.
До 1956 г., когато в селото се образувало ТКЗС „Мир“, (преминало впоследствие към АПК „Балкан“ – Годеч), жителите на с. Каленовци владеели частна и селска мера в следните граници:
От запад и север мерата започвала с „Криви вир“ на р. Нишава, малко естествено басейнче, покрито с чист пясък, до висока скала, където лятно време пастирите къпели стадата, а каленовчани го ползвали като къпалня през горещините, огласяйки речното корито с веселие и песни под акомпанимента на гъдулки и кавали.
По-нататък граничната мера вървяла от устието на р. Бара и при завоя ѝ се отклонявала в североизточна посока, обхващайки местността „Тупанец“ – до кичестото дърво и могилката /“чучката“/. Оттам се спускала надолу по скалистия скат покрай „Тъмна пещера“, пресичала Букоровското Борче, покрай Каленовското врело се възкачвала по „Братаница“, „Вейници“, „Петловица“, западно от „Тасина поята“, „Мала Вучка падина“, източната граница на местността „Церака“, до „Мали връх“ на Чепъня.
На запад мерата граничела до „Прекърско търне“, обхващала „Семино бранище“, „Кьосина“ и „Станчина“ падини, „Йончина махала“, пресичала „Райкьов дол“, покрай махала „Търнареви“ преминавала през шосето за Драгоман, местността „Разкръсте“ при разклона за с. Беренде и с. Чифлик, обхващала „Поле-ливаде“, „Герено“, „Излето“, включвайки западния скат на „Старо селище“ и продължавала по „Сухото дере“ до „Криви вир“.
В тези граници названията на много от местностите са свързани със спомени за конкретни личности и събития. Например „Кръстин камък“, според преданието, получил името си от едно овчарче, което обичало да надува кавала си от тази височина. Но веднъж се подхлъзнало и си счупило главата. А на запад е „Манчин камък“, от който паднал пастирът дядо Манча.
В „Булина дупка“ и „Хайдушки колиби“ са се приютявали хайдути. Те откраднали някаква туркиня и по свой начин отмъстили за обезчестените български моми. До тези скали е каленовската „Мъртвина“, в която при набези на разбойници и нашественици нашите прародители са загонвали добитъка. До нея било „Старо селище“, с петте си колибки, на север от които са „Старите гробища“.
Други местности са „Тъмната пещера“, „Голям“ и „Малък“ котел, „Умище“, „Песъко“, „Излето“, ливадите „Поле“, „Герено“, „Гроздина падина“, „Говедарци“, „Крушите“, „Росуля“, „Садините“, „Пешина“, падина „В селото“, „Петловица“, „Камъкът“, „Източна дубрава“, „Дълга падзина“, „Западна дубрава“, Димитрин въртоп“, „Церада“, „Търнето“, „Въртопете“, „Мали връх“ на Чепъня, „Семино бранище“, „Кьосина“ и „Станичина“ падини и др., от чийто названия долавяме ехото на отминали векове.
Пътните артерии от Каленовци били типично селски, черни. В южна посока изилизали два лъча – към двете „дъбрави“. В северна посока също водели два пътя. Единият отивал до устието на р. Бара, която се раждала от два изворни бунара в подножието на местността „Гусин камък“, вече занамарени. Оттук наливали бъчонки питейна вода, поел се и добитъкът. Оттам продължавала пътека до „Каленовското врело“, където била откритата пералня на селото.
Другият черен път от кръстовището край сегашните гробища се отбивал през нивята: „Поле-ливади“, „Герена“, „Излето“ спускал се по западния скат на „Старо селище“ до р. Бара, със зеленчуковите градини и воденичките. Той обслужвал волските каруци. По времето на Стамболийски, когато се въвела безплатна трудова повинност, с доброволен труд се прокарал подобрен коларски път, който улеснил селяните в работата им по градините, ползването на воденичките и прането в реката.
Кметът всяка година запланувал мероприятията, чрез които ще се отбива трудовата повинност: обикновено поддържане на пътищата, почистване на канавки и бунари, общински и училищни ремонти. В зоната на селото се полагали грижи и за централното шосе.
Каленовци е разположено сред тучни зелени ливади, борови насаждения, прекрасен чист въздух, благоуханна тишина, лазурно небе, под което разстилат мощни клони вековни дъбове, чиито сенки са приютявали в летните горещини звънливите гласове на стадата и са ехтели народни песни.
До 1956 г., когато в селото се образувало ТКЗС „Мир“, (преминало впоследствие към АПК „Балкан“ – Годеч), жителите на с. Каленовци владеели частна и селска мера в следните граници:
От запад и север мерата започвала с „Криви вир“ на р. Нишава, малко естествено басейнче, покрито с чист пясък, до висока скала, където лятно време пастирите къпели стадата, а каленовчани го ползвали като къпалня през горещините, огласяйки речното корито с веселие и песни под акомпанимента на гъдулки и кавали.
По-нататък граничната мера вървяла от устието на р. Бара и при завоя ѝ се отклонявала в североизточна посока, обхващайки местността „Тупанец“ – до кичестото дърво и могилката /“чучката“/. Оттам се спускала надолу по скалистия скат покрай „Тъмна пещера“, пресичала Букоровското Борче, покрай Каленовското врело се възкачвала по „Братаница“, „Вейници“, „Петловица“, западно от „Тасина поята“, „Мала Вучка падина“, източната граница на местността „Церака“, до „Мали връх“ на Чепъня.
На запад мерата граничела до „Прекърско търне“, обхващала „Семино бранище“, „Кьосина“ и „Станчина“ падини, „Йончина махала“, пресичала „Райкьов дол“, покрай махала „Търнареви“ преминавала през шосето за Драгоман, местността „Разкръсте“ при разклона за с. Беренде и с. Чифлик, обхващала „Поле-ливаде“, „Герено“, „Излето“, включвайки западния скат на „Старо селище“ и продължавала по „Сухото дере“ до „Криви вир“.
В тези граници названията на много от местностите са свързани със спомени за конкретни личности и събития. Например „Кръстин камък“, според преданието, получил името си от едно овчарче, което обичало да надува кавала си от тази височина. Но веднъж се подхлъзнало и си счупило главата. А на запад е „Манчин камък“, от който паднал пастирът дядо Манча.
В „Булина дупка“ и „Хайдушки колиби“ са се приютявали хайдути. Те откраднали някаква туркиня и по свой начин отмъстили за обезчестените български моми. До тези скали е каленовската „Мъртвина“, в която при набези на разбойници и нашественици нашите прародители са загонвали добитъка. До нея било „Старо селище“, с петте си колибки, на север от които са „Старите гробища“.
Други местности са „Тъмната пещера“, „Голям“ и „Малък“ котел, „Умище“, „Песъко“, „Излето“, ливадите „Поле“, „Герено“, „Гроздина падина“, „Говедарци“, „Крушите“, „Росуля“, „Садините“, „Пешина“, падина „В селото“, „Петловица“, „Камъкът“, „Източна дубрава“, „Дълга падзина“, „Западна дубрава“, Димитрин въртоп“, „Церада“, „Търнето“, „Въртопете“, „Мали връх“ на Чепъня, „Семино бранище“, „Кьосина“ и „Станичина“ падини и др., от чийто названия долавяме ехото на отминали векове.
Пътните артерии от Каленовци били типично селски, черни. В южна посока изилизали два лъча – към двете „дъбрави“. В северна посока също водели два пътя. Единият отивал до устието на р. Бара, която се раждала от два изворни бунара в подножието на местността „Гусин камък“, вече занамарени. Оттук наливали бъчонки питейна вода, поел се и добитъкът. Оттам продължавала пътека до „Каленовското врело“, където била откритата пералня на селото.
Другият черен път от кръстовището край сегашните гробища се отбивал през нивята: „Поле-ливади“, „Герена“, „Излето“ спускал се по западния скат на „Старо селище“ до р. Бара, със зеленчуковите градини и воденичките. Той обслужвал волските каруци. По времето на Стамболийски, когато се въвела безплатна трудова повинност, с доброволен труд се прокарал подобрен коларски път, който улеснил селяните в работата им по градините, ползването на воденичките и прането в реката.
Кметът всяка година запланувал мероприятията, чрез които ще се отбива трудовата повинност: обикновено поддържане на пътищата, почистване на канавки и бунари, общински и училищни ремонти. В зоната на селото се полагали грижи и за централното шосе.
Събития
Празникът на селото е на 1 май.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
