Лесново

При разкопки до селото, край стар римски път (III век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара (при траките Бугарака, Бурбурака ).

Първоначалното име на селото е Орманлъ от турски : Ormanlı , по-късно побългарено на Орманлия , и означава „гористо място“, оттам и днешното Лесново. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби пише:

В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик , който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици .

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание . Същият е наречен от Димитър Страшимиров „Велик Круп“ на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски . Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново – кратък исторически очерк“ .

Паметни плочи в центъра на Лесново Мемориален комплекс Плоча "Тоз, кой падне в бой за свобода, той не умира" Чешма-паметник в центъра

Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 30 км източна посока от столицата София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър.

От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Йордановден и Ивановден в селото се провежда празникът „Деведжиите“. Това е кукерски празник , в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят „Долната махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна „Шопска сватба“ и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т.н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят „деведжийската“, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне „основната група“ – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празникът завършва с кръшни хора и добро настроение.

Друго редовно събитие в селото е събора. Провежда се на Томина неделя, първата неделя след Великден. В миналото събора се е провеждал на поляна извън селото, където са се събирали много хора както от селото така и от съседните села. Виели се кръшни хора.

В по-ново време и понастоящем събора е на центъра на селото, където се събират близки, родини и приятели за да се видят и повеселят.

В последните няколко години като редовно събитие се превърнаха и конните състезания, които са винаги на Първи май. Те започват като преглед-дефиле на коне и каруци на площада на селото пред Читалището, след което участници и зрители се отправят на поляната над летището, където се провеждат и самите състезания.

Димитър Лазов (1850 – 1936 г.), деец на БРЦК, арестуван след Арабаконашкия обир, опълченец, участвал в Руско-турската война. След Освобождението – кавалерист и полицейски пристав, земевладелец в Лесново. Даскал Георги Иванов Жаров (1866 - 1952), (някъде срещан с грешно изписана фамилия Джоров), е първият учител и основател на второто начално училище до 4-то отделение в с. Лесново (1910 - 1937 г.), което се е помещавало в сградата известна на всички като “Здравната служба”. Само за информация, първото начално училище е основано 1879 г. в частна къща в селото. Роден е в с. Горно Броди (Серес, Гърция - Област Централна Македония). Завършил е Солунската гимназия 1892 г., радикал и съратник на Стоян Костурков 1866 - 1949 от Панагюрище (основател на Радикалдемократическата партия и министър в три кабинета). През 1893 г. даскал Жаров пристига преселник - бежанец в село Орманлия. Жени се за Анка Кодева. Всестранно развита личност, освен четмо и писмо, Жаров е учил децата и на много други практични дейности: Дърводелство, Пеене в хор, Шиене (вкл. на цървули), Театрални пиеси, както и сам е свирил на цигулка. Даскал Георги Жаров има издадена книга през 1941 г. със заглавие “Отъ името на кооперацията” - пиеса в VI картини. Наталия Цекова , актриса .

На мястото на джамията е построен ресторантът „Старият дъб“. Това е ресторант, направен и обзаведен в „тоталитарен“ стил. Там са били отпразнувани много сватби, кръщенета, абитурентски балове и изпращания на новобранци. След идването на демокрацията ресторантът е взет от италианска фирма, която изнася гъби. Преустроен на хипермаркет.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.