Липница

На юг от селото на 3 km се намира крепостта „ Паница кале “, а над него и „Градището“. Част от калето стои и до днес заобиколено с дувар – остатъци от отбранителните стени през Втората българска държава .

На изток от Паница кале, в района на махала Горановци има останки от църква, която е построена от варовик. Изследвана е за първи път през 1915 г. от проф. Петър Мутафчиев.

В някои от първите османски регистри селото се споменава с името Либнидж. Според опис от 1478 г. е част от тимара Ине хан, син Иса и заедно със село Своде носи приход 5800 турски акчета. Според тимарския регистър селото има 32 пълноценни домакинства и едно вдовишко с общ приход 3460 акчета. В този период средната големина на домакинствата е 5 – 6 души и 2 – 3 за вдовишките семейства. Приблизителният брой на населението по това време е между 162 и 189 души.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. на територията на селото не се водят военни действия. За прочистване на района руското командване изпраща в обход взвод под командването на корнет Александър Александрович.

По време на Балканската война загиват осем души, в Междусъюзническата – един, а в Първата световна война – седем души. В плен попадат Велчо Минков Велчев – на остров Крит и Вуто Тодоров Вутов – в Албания.

По време на Втората световна война загиват петима. В плен попадат Марко Кръстев Мачов, Мишко Марков Йотов, Иван Тотов Манковски, Георги Цеков Грънчарски, Драган Александров Иванов, Методи Вутов Колов и Коло Иванов Нанков.

От 1959 до 1979 г. селото е в състава на община Новачене.

Селото е разположено на 22 km северно от общинския център Ботевград и на 85 km от столицата София . Селото е разположено на възвишенията Малама, Гола глава, Високия връх, Креща, Голям и Малък здравец, Преславица, Калето, Костадиновден, Коцовски връх, Свети Павел, Клетишка могила, Язова могила, Свети Иван, Мечешума и др. Центърът на селото се намира в долина, обградена от дълголетни борови и дъбови гори.

Първото описание на селото е направено от учителя в Първа софийска мъжка гимназия Петър Ценов в книгата си „Орхание и Орханийско“ от 1926 г.

Климатът в Липница е умереноконтинентален, като най-студеният месец е януари, а най-горещ е юли. Максимумът на валежите е през май – юни и септември – октомври, а минимумът е през юли – август. Преобладават северозападните ветрове, които местните наричат „Врачанеца“, тъй като посоката им е откъм Враца.

В по-ниските части са разпространени келяв габър , цер , глог , шипка , къпина , трънка и др. В по-високите части – габър, клен и бук , а покрай реките – топола , леска и върба .

От животинските видове се срещат пъстър смок , кафяв и зелен гущер, синигер, кос , сойка , врана, кълвач , сврака , белка , златка , невестулка , язовец , катерица , чакал , лисица , благороден елен , сърна , дива свиня и др.

Всяка година през месец ноември се празнува съборът на селото. Събират се много хора от Липница и от околността, готви се супа от месо, която се раздава на присъстващите и с народни танци и музика се отбелязва празникът на Освобождението.

Невена Цачева (1884 – ?) – учителка Никола Вълков (1882 – 1944) – агроном и предприемач Никола Лилов – учител, краевед и кметски наместник на Липница. Завършва философия и история в Софийския университет. Работи като учител. След това седем години е директор на селскостопанското предприятие в Липница. В периода 1995 – 2003 г. е кметски наместник в селото. Баща е на три деца.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.