Мусачево

На един километър югоизточно от Мусачево, при вливането на река Матица в река Лесновска, се намират останки от крайпътна стражева кула ( Стражница ) с прилежащо към нея малко селище ( Muzaca ) от ( 4 век ), която е охранявала Виа Милитарис . Българинът Мусачио (Mussacio) е посочен, наред с много други от Винченцо Д`Амико като останали в днешна Италия от Алцековите прабългари. Неговият род е от селището Музаца (Muzaca). В османски данъчен регистър от 15 век селото се споменава като Муса-и-кючук , а по-късно се среща с наименованието Муса кьой мюслим . Според легендата по името на турския бей Муса, чиято глава е била отрязана на дръвника в селото. В кондиките на Рилския манастир и на Етрополския манастир „Варовитец“ са записани поклонници и дарители от Мусачево. През 1870 – 1871 г. в селото е основан таен революционен комитет от поп Манол Паунов, Христо Кацарски, Георги Колев и Тоне Гяков. По това време в селото е имало 40 български, 20 турски и 30 черкезки къщи. Четирима четници от Ботевата чета са се укривали няколко дни в къщите на Тоне Гяков и Георги Колев. При заминаването им за Самоков те са били открити от турците и трима от тях са били убити в местността „Китанови вирове“. При настъпление на руските войски към София всички черкези и турци от селото се изселват в Османската империя .

Мусачево е освободено на 20 декември 1877 г. от ескадрона на поручик Орльов. Във войните, водени след Освобождението, мусачевци дават свидни жертви – 1 е убит в Сръбско-българската война , 16 са убитите в Балканската и Междусъюзническа война , 21 – през Първата и четирима – през Втората световна война . В периода 1946 - 47 г. е изграден парк и паметник на загиналите във войните. През 1937 г. името на селото е променено на Маслари , тъй като основният поминък по това време е производството и търговията с масло. От 1945 г. е възстановено старото название на селото. По време на Втората световна война ливадите на юг от селото са ползвани за военно-полево летище от германците и от изтребители от XVII въздушна армия на Трети украински фронт. След 1947 година летището се ползва последователно като Централна школа за въздушен спорт към Народния съюз за спорт и техника и Централния аероклуб към ДОСО за развитието на авиомоделизма, парашутизма, безмоторното и моторното летене. През 1955 г. се създава самостоятелна работилница за ремонт на безмоторни самолети. През 1957 г. по проект на инженерите Панов, Панчовски и Радомиров в нея започва строителството на двуместен учебно-тренировъчен безмоторен самолет „Ястреб“. През 1958 г. са произведени 10 броя „Ястреби“ и 10 броя „БРО-11“ по съветска документация. В началото на 1960 г. излита построеният в работилницата по български проект безмоторен самолет „Комета-стандарт“ с изпитател Никола Кърлежов. Тази серия самолети са едни от най-добрите в света за своето време и с тях е достигната височина от майстора на спорта летец Никола Кърлежов над 8000 м и рекорда е постигнат от Никола Митев Кърлежов дължина на полета 480 км. След Мюнхен , 1952 г., и Москва , 1956 г., през 1960 г. в Мусачево е открито V световно първенство по парашутизъм с групов скок на военни парашутисти при много силен вятър. Централният аероклуб е преместен в бившия Михайловград и от 1964 г. до 23 юни 1975 г. на неговата територия е настанена 86-а учебно парашутно-разузнавателна база, както и свързочен полк, които остават тук съответно до 1989 г. От 20 октомври , 1974 г., до 27 август , 1998 г., на територията на селото носи дежурство ракетно поделение на ПВО. От 31 март 1989 г. в Мусачево е разквартируван 38-и полк за ядрено-химическа и бактериологична защита и екология. Тук започва изграждане на централна база за ремонт на технически средства за ЯХБЗ, която е закрита през 2004 г.

В Мусачево е седалището на производителя на тапицерии за автомобили „АЛС България“, чийто първи завод е открит в селото на 12 юни 2012 година в присъствието на премиера Бойко Борисов . През следващите години предприятието се разраства бързо и открива още два завода - в Ихтиман и Благоевград - превръщайки се в един от големите работодатели в страната, но в началото на 2019 година обявява фалит и прехвърля производството си в Мароко .

Селото е разположено в източната част на Софийското поле, на 22 км на изток от София , на 3 км на запад от град Елин Пелин , на 9 км северно от магистрала Тракия и на 7 км южно от магистрала Хемус . Жилищната му територия заема площ от 1,079 кв. км, а цялото му землище – 13,777 кв. км. В източния край на селото има извор, от който води начало бара, пресичаща селището. Край Мусачево минават две реки – Лесновска и Матица .

От столицата до Мусачево може да се стигне с автобуси и маршрутки от жп гара Север, автогара Подуяне, автогара Юг и Окръжна болница, както и с влак от Централна гара София. Мусачево е гара на ЖП Възела – Казичене-Столник.

Съборът на селото се организира ежегодно в Неделята на всички светии („ Пресвета “, както е известен сред местното население). Събитието се отбелязва по църковния календар и зависи от Великден .

В Мусачево са родени и израснали поетесата Мирела Иванова, Лидия Братанова директор на Статистическия отдел на Икономическата комисия за Европа на ООН, футболистът на Левски и националния отбор Йордан Йорданов (Пиката) и лекоатлетът Йордан Йорданов, който е поставил републикански рекорди на 100, 200 и 400 м. гладко бягане и се е класирал на четвърто място на Европейско първенство. В с. Мусачево е роден и шахматиста к.м.с. Стоян Атанасов, който побеждава шампиона на България за ветерани за 2005 г.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.